автор: aurora

Може би през следващия си живот
ще бъдем два процента по-щастливи
и по навъсения сив небесен свод
две малки светлинки ще се преливат
със злия мрак, сковаващ езерата
на нашите надежди непокълнали…
и ще забиеме пети във стремената
на мигове, мечтите ни превърнали
във истина, която всеки ден докосваме
и от нея грабим с пълни шепи,
лекувайки душите си жигосани,
след нестинарски танц по миналото-пепел…