автор: nel4o

Аз не съм авторът на този разказ.
Авторът е Живота.
Другият участник е моят много добър приятел Марин Станков.
Посветено на него и на всичките ми приятели, без които нямаше да има живот.

Четвъртък, осемнадесет и дванадесет, мое време, два сутринта в България. Пак съм пред компютърът, възползвам се от най-великото изобретение в историята на човечеството- интернета и чатя с един добър приятел, с когото не съм се виждала повече от година. Вече темите на разговор като че ли превършиха и той реши да поиграе малко някаква нова игра и да си ляга и така тръгна един от най-забавните и може би най-умните разговори, който сме водили някога. Първата реплика е моя. Хубаво би било, ако можехте да проследите кой какво казва, но и да не можете това не променя историята. Както е казал Стивън Кинг- това е историята, а не човека, който я разказва.
-Айде, изчезваи, че ше има да си викаме чао до утре!
-Аиди, чао.
-Бичкам те.
-Много ли ма бичкаш?
-Мнооого.
-Колко много?
-От тука до края на вселената и обратно.
-Че тя вселената има ли край, бре?
-Ми викат, че няма. Нали т'фа ми е мисълта.
-Я си представи само- нещо толкова голямо и вървиш, вървиш и то няма край...и т'фа безкрайното е избухнало от нищото.
-Абе, бегай. Толкова куца тая теория, че няма накъде.
-Мдам. Ми сичкото т'фа нищо около т'фа к'фо е било?
-Ми нищо си е било.
-Аз много съм го мислил и не мога да го разбера. Бяло ли е или е черно?
-Аз не мога да разбера какво е нищо. Се си е нещо.
-Щото и аз. Нещо да избухне от нищото...или нищото е избухнало.
-Се едно да имам една чаша с нищо. Учени...
-Ко имаш, ше ми сипеш ли и на мене?
-Аз ако имах нищо...
-Щеше да си го избухнеш, знам та аз. И ше си направиш нещо.
-Абе т'фа не е лоша идея. Само дето няма такова нещо като нищо. Обаче, пък, ако няма нищо, начи вселената трябва да е безкрайна, щото като свърши вселената, к'фо има там?Друга вселена ли?
-Нищо.
-Ми нали т'фа ти казвам.
- Да, бе. И тая безкрайна вселена щяла да се свие и около нея нищо и после пак ще избухне. Как се свива безкрайно нещо,а?
-Аре на бас, че няма да стане така.
-И къде отиват нещата, като влязат в черна дупка?
-Ми то тая теория и теорията за еволюцията са си ебали мамката. А нещата като влязат в черна дупка и излизат на другия край на черната дупка.
-Е т'фа е идея. Обаче аз искам нищо.
-Е-е-е, обещавам, ако си намеря нищо, половината е за тебе.
-Ихаа, ша си го избухвам.
-Ма ти знаеш ли, че ако си го избухнеш и...
-...ша ма издуха.
-...ше станеш господ.
-Е, к'фа била цаката бе. Ма тоя сегашния май го е скрил сичкото, да няма други като него. Или го е избухнал сичкото и вече няма.
-Ми да не е луд да го раздава на разни хора да си го избухват.
-Е-е-е, аз разни хора ли съм?
-Абе ти,че не си разни хора, не си, ма той господ от де да зане?
-"Ако занех само аз хомера на господ бог, щях да му звъннааа..."
-И щеше да се набутаааш.
-Обаче вместо Ферари с цвят червен, щях да искам нищо.Що пък да се набутам бе, той може да е изключил гласовата?
-Щото представи си колко е скъпо бе. Т'фа си е като абсолютния задграничен разговор, демек- скъпотия. Ама, ако му звъннеш, го питай как да си го избухнеш точно.
-Е-е, аз ще го изнухна грешно 2-3 пъти, па ше му хвана цаката.
-Ми като ти свърши нищото и после к'фо?
-Не бе аз после т'фа дето се е получило от избухването на нищото си го свивам и пак си правя нищо.
-Ами с к'фо го свиваш?
-Знам ли. То сигур само се свива.
-Може, може. Според мене абсолютно си струва да се опита.
- Ама аз нали ще бъда господ, к'фо ми пречи да почакам 20000000000 години?
-Абе според мене, ти ще си живееш колкото си живееш, а само на твойто избухнало нищо ще се чувства се едно, че е мнооого време.
-Как бе, нали съм господ?
-Ама то времето си е относително нещо бе.
-Леле, заорахем и в друга тема.
-О-о, аз за времето к'фа теория имам...
-?
-Времето не съществува. Кратичка е, признавам, обаче е изчерпателна.
-Абе то е ясно, че не съществува. Ние тука сме си го избацали.
-Ама то, щото нищото като иазбухнало и времето почнало да тече. И трябва да са измисли време, защото иначе теорията не куца, ми направо е саката.
-Начи като избухнало нищото и времето взело, че си потекло...
-И никой не пояснява от къде и накъде тече, и ние срещу течението ли сме или сме или сме по него.
-А защо, аджеба, тече напред, ми не назад?
-Абе как може нещо да тече назад, бе?
-Ами то времето, ние си мислим, че тече напред, ми ако тече назад?
-Четох един, той разправаше, че живота трябва да почва отпред назад, щото първо да ти е гадно и после да ти е гот, като си мъничък и да си ставаш все по-млад.
-Ама много ше е интерсно хората как стават от гробовте като във филм на ужасите.
-Абе то не може да стене, защото за да си в гроб, трябвада си умрял, а за да умреш, трябва първо да се родиш, а за да се родиш трябва да си малък.
-И тая идея куца.
-Куца, да. Ма поне не е теория на някой доктор или професор.
-Малее, ние разбихме сичките теории.
-Ти к'фо рапра'аш.
-Ма не знам торията на вероятностите и относителността, да ги разбичка и тях.
-Пробвай, тъкмо си загрял.
-Ми, ако ги разбия сичките и к'фо става?
-Ебаваш мамата на човечеството.
-Хаос. И аз ще седя и ще ръководя хаоса.
-Ка така ще ръководиш хаоса, нали за т'фа е хаос? Ти знаеш ли я теорията на хаоса?
-Не.
-Ми...нещо малко като пърхането на крилото на пеперуда може да причини тайфун на другия край на света.
-Т'фа на хаоса? Звучи като теория на невероятностите. Измислих нова.
-Нали няма да тръгнеш сега да си я доказваш?
-Напротив, ще я докажа и ше разбия другите и ще остане само моята Теория на Невероятностите. И ще ми дадат Нобелова награда за нещо-си.
-За теоро-измисляне. Ама като ти дадат наградата искам да кажеш: т'фа нямаше да е възможно без Нелито, чу ли?
-Нямаш проблем.
-Или пък не може ли да сме екип и да ни дадат и на двамата?
-И ще си разделим статуетката с дрелката.
-Не бе, те ще ни дадат две. На Оскарите дават по две. Мале, много си стиснат на Нобелови награди ти. Аз ше ти дам половината от мойто нищо, нали?
-Ама нали ще ни дадат две статуетки. И после по една за нищоизбухване.
-Да, обаче ти ако избухнеш твойто нищо преди мене, на тебе ше ти дадат и обратното.
-Ми ще ги избухнем заедно.
-Ма аз искам да си имам нищо, щото ти като избухнеш твойто и аз ще съм единствения човек на света, дето си има нищо.
-Аз няма да го избухна всичкото бе. Ше си остава малко.
-Е-е-е, ти к'фо мислиш, че ще ти дам две кила нищо ли?
-Ми, ако си намериш четири-да. Освен т'фа то малко е достатъчно.
-Абе, де да знаеш. То я помисли колко много нищо е имало, колко е голямо вселената, навсякъде е било нищо и сега нищо не е останало.
-И нищо ли да не е останало бе?
-Ми виж, че няма.
-Ужас.
-Дай сега да говорим авторски права сега за малко. Иискам да напиша нещо като разказ от тоя диалог, к'фо ше кажеш?
-Нямаш проблем, ма к'фото ит дадат-го делиме.
-Пари...Сичките ше ти ги дам.
-И нищо да не ти дадат пак е добре.
-Те, ако ми дадат нищо май ше е най-идеално. Ше ни решат проблемите.
-То най-добре нищо да си искаме направо.
-Умен си ти, Маринчев, ако не си ти никога няма да си намера нищо.
-Ха-ха, ми ела бачкай тука в България за нищо бе. Ти там за нещо си отишла. Аз ли се да те уча, бе?
-Идвам си, бе. Само да изкарам колеж и се прибирам да са бъхта за едното четири килограмово нищо вкъщи.
-Пфф, кой ти дава тука четири килограмово нищо ей така?
-Питай баша ми, той ше те опъти към правилните хора. Сигурна съм, че и твоя баща знае, както и дядо ми. Много са нясно кой точно дава нищо за нещо.
-Аиде стига с т'фа нищо, отивам да играя.
-Айде чао. Бичкам та.
-Много ясно. И аз.
-Поздрави Невенката.
-Айде чао.
-Чао.