 |  Mojsei & LYCKI & desert_fire & desItOo
Не те познавам
Автор: Mojsei
На Левена
и затова
попивам думите ти
с интерес-
влизам в песента ти,
защото е за мен
и с нея зазвучава
денят ми:
нов, съвършен,
копринено нежен
и топъл
като душата
на циганка,
която си спечелил…
в него
препуска
твоят смях-
буен и търсещ,
настоятелен и отдаващ се,
разтварящ зениците ти…
ритъмът на душата ти
е в мен
и удвоява
сетивата ми,
които започват
да те търсят
в пурпурните багри
на емоцията ми,
защото вече те познавам.
Подавам ти горещи длани
Автор: Mojsei
На Narnia
Здравей! Ще те наричам Ани...
Защо си тъй опустошена?
Подавам ти горещи длани.
Вземи! Чертаят те Вселена.
Ела на нашата седянка-
тук Кихотовци отдавна няма,
но ти останеш ли си сянка,
рискуваш с позицията си няма!
Чрез първи текст се жалваш
и даже, без да мигнеш, обвиняваш -
там...някакъв разжалваш
и за правотата настояваш?
И Котка даже те чете,
и дава ти подкрепа,
а твоята позиция - на дете,
без никакви въпроси, крета.
Отхвърляш го, че нямал кауза,
не искал, както ти твърдиш, да се намрази
и ето, даваш му открито пауза-
към тебе нека той да лази.
Но виж, дъждецът роси
затуй, че рицарят ти е отписан-
поставя други той въпроси:
"Дали пък не е тъй орисан?"
Разбирам, че въпросът ти е личен,
но той към сянката му пак извива-
сега за тебе е безличен,
а тя за тебе само е дръглива?!
Но виждам, рицар търсиш пак,
а другият, о, нека скита,
но ти не питаш вече:"Как?"
Ах, Ани, дай му шанса да опита...
Чрез "Как?" когато се запиташ,
ще срещнеш рицаря засмян,
но няма повече да риташ
и в куплетите ти да е смлян!
Отвъд
Автор: Mojsei
На Fantagero
Потънах в добротата ти - на скута,
на среща с нашата човечност:
замрях за малко - за минута
в цъфтящата ни вечност.
В мълчанието душата ти въздъхна,
нашепвайки ми тихичко:"Щастлива!"
а моето сърце те вдъхна,
разбирайке, че вече си игрива.
Поведе ме по тънка нишка
от лунна светлина - сребриста
и в подарената от теб въздишка
открих душата непорочна - чиста.
Това са миговете бели,
в които нежно ме прегръщаш,
дарили си душите цели-
всеотдайно радостта ми връщаш.
Сега си с душа засмяна,
а мислиш, че сме луди-
ефирна като морса пяна,
която с нежността ни буди.
Публикувано от BlackCat на 11.04.2006 @ 09:46:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.33
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''" | Вход | 8 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от sulzata на 11.04.2006 @ 10:55:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ако аз получа нещо подобно на "любовна" бих се гръмнала от изтъпяване...особено от опита да се постигне рима...чудеса правите очевидно!
От нещо, нищо! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 11.04.2006 @ 12:11:53
(Профил | Изпрати бележка) | | "Не те познавам" е изклюяителен стих..като мелодия,като заряд..Преживях го,потьнах в него..Невероятно ефирно и завладяващо..Още сьм под вьздействието му..Не мога да подредя мислите си..Отдавна не ми се е случвало..Страхотно! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 11.04.2006 @ 12:39:31
(Профил | Изпрати бележка) | "Подавам ти горещи длани" има сьвьршенно различна линия..По-скоро е лечение..И още нещо..Да откриеш доброто в другия и да му дадеш вьзможност да го развива..Обич,му викам аз на това..втькана в стих..
Поздрави! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 11.04.2006 @ 12:56:02
(Профил | Изпрати бележка) | "Отвьд" е урок по доброта и заедно с това навлизане в природата на любовта..
Приказно! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от fantagero на 11.04.2006 @ 18:02:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Искам специално да ти благодаря за посветения текст "Отвъд",чрез който отговаряш на въпроса ми, зададен преди ден! А това, че го направи точно тук, означава много....Съжалявам само,че неразбирането на някои опорочават красотата на тези текстове,което ме кара да потръпвам от погнуса!И сърцето ми вие от болка....чувствам се безсилна....не успявам да помогна на тези хора,защото те не търсят помощ,а сеят омраза! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от lusi на 11.04.2006 @ 20:59:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Да обичаш и прегърнеш жена, това я прави щастлива! |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от jrec на 11.04.2006 @ 22:15:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво.Поздрави:) |
Re: ЦИКЪЛ: ''Искри в нощта''
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 11.04.2006 @ 23:40:01
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Поздрави Моисей! Чудесни стихове!
Поздрави и на твоите съавтори! Убедена съм, че всеки един от тях е дал своя принос за написването на тези различни по своята същност, но преживяни и изстрадани по своему творби!
Ще коментирам всяка една по отделно, защото ми внасят различни чувства и усещания!
1. "Не те познавам"и с нея зазвучава
денят ми:
нов, съвършен,
копринено нежен
и топъл
като душата
на циганка,
която си спечелил…
Не я познаваш, но след нежната и песен, която чувстваш като своя, тя те докосва, ти влизаш в нейната сетивност и това те дарява с прилив на нежност, облагородява, тя е все по-близо до теб и ти вече я чувстваш близка, сякаш вече я познаваш.
Прекрасен стих, нежен и красив!!!
2. "Подавам ти горещи длани"
....Здравей! Ще те наричам Ани...
Защо си тъй опустошена?
Подавам ти горещи длани.
Вземи! Чертаят те Вселена.
...
....Но виждам, рицар търсиш пак,
а другият, о, нека скита,
но ти не питаш вече:"Как?"
Ах, Ани, дай му шанса да опита...
Четох стиха и на Нарния, който навярно те е вдъхновил и той ми хареса.
Твоят отговор под формата на този стих, също ми харесва. Добронамерен ми звучи, закачлив и отново ми допада. Би ми било интересно да чуя позицията и на момичето, чийто текст те е провокирал да напишеш този.
3. "Отвъд"
....
Поведе ме по тънка нишка
от лунна светлина – сребриста
и в подарената от теб въздишка
открих душата непорочна – чиста.
....
Това най-много ми хареса!!!
Великолепно любовно стихотворение!!!
Нежно и чувствено. Толкова чистота и обич блика от него.
Поздрав от сърце!:)))
п.п. Четох дълго и коментарите. Мисля, че сме в този сайт, за да носим наслада за душите си. Ако сме способни и да дарим частица от нас на другите, да оставим красота и обич след себе си, а не жлъч и грозни афекти.
Животът е вече достатъчно изкривен и не лицеприятен, за да го каляме , още повече на такова място , като в сайта за художествена литература, с грозни квалификации и обидни нападки и хули един срущу друг.
Ако някой нещо не му харесва или има лично отношение към някой, мисля , че ще е по-достойно да замълчи и да не коментира, или ако ще на лична да си каже мнението, отколкото пред всички да ръси обиди и черни слова. Все пак тук влизат и деца. От друга страна, не по маловажна смятам, че всеки един автор е изстрадал по някакъв начин своята творба, вложил е частица от себе си в нея, вдъхнал и е капчица живот. Нека уважаваме това. Ако не е близко до нашата същност, по достойно е да продължим нататък , а не да изливаме с кофата жлъч отгоре му, още повече , ако той лично не ни е засегнал, а в случая не виждам да има някой засегнат или обиден във тези стихове.
Това е моето мнение по повод част от коментарите по горе.
Поздрав още веднъж за стиховете и смело напред!!!
Щастие и късмет ти желая Моисей! На твоите съавтори също!:))))
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 654
ХуЛитери: 7
Всичко: 661
Онлайн сега:
