автор: phifo

Очите ти не са пияни вишни,
а казваш, че съм селянин. Добре,
но тема земеделска е излишна,
че ясна ми е като две и две.

Нали във твойта запустяла нива
забивах здрав железен плуг.
Не ставаше дори за слива,
нито за свестен зеленчук.

Бавно, с талант и упорство
изравях бразда след бразда.
И виснаха твърдите гроздове
от твоята млада лоза.

Там сочните дини и пъпеши
аз галех с трепереща длан.
Но всеки наминал си грабеше
от този свободен бостан.

До твоите праскови, люшнали
наоколо див аромат,
все търсеше някоя мушмула -
тежко ти - приятел и брат ...

Но виждам - червива си ябълка,
изгризваш и моя живот.
Обирай си крушите, малката,
и бързо върви за експорт.