автор: glishev

Майката на великана Грендел смущава заслужения отдих на датчаните.




Всички заспаха. Със смърт заплатен бе
там от един тоя сън - както често
беше се случвало, докато Грендел
вършил бе зло във блестящата зала.
Той/1/ бе наказан за всичко със гибел!
Сетне разкри се, че има за Грендел
кой да мъсти: че за него скърбеше
майка му - женско чудовище грозно.
Беше осъдена тя да се крие
в мрачни води; че откакто бе Каин
смъртно пронизал сам брата си роден,
беше прокуден, прокълнат, белязан
като убиец. От него пък тръгна
род великански, за людете страшен,
дето живее в места непристъпни/2/.
Грендел от тях бе, когато го срещна
в Хеорот воин, прославен и дързък -
вълк-във-сражение/3/, жаден за битки!
Йотунът/4/ яростно сграбчи човека,
онзи обаче дарен бе със сила -
той довери се на своя Създадел/5/
и победи във борбата със звяра.
Грендел безрадостен бързо побягна;
скоро смъртта във дома си укри го/6/.
Злата му майка след туй се надигна -
та да мъсти за сина си ужасен.
Стигна тя Хеорот, дето бойците
спяха в чертога. Нещастие ново
почна за тях, щом се хвърли тя вътре.
Все пак не беше туй зло толкоз страшно,
както не е и жена във доспехи
или девица с желязо в ръката
толкова мощна, когато във боя
мечът, оплискан със кърви, отеква
в шлемове здрави и ги разцепва/7/.
Чуха заспалите нейните стъпки,
скочиха вкупом и грабнаха бързо
свойте оръжия, близо лежащи.
Мигом отстъпи тя: нямаше смелост
да се нахвърли на всички. Побягна.
Само един великанката грабна
от храбреците. Любимец на Хротгар
бе той сред всички във кралската свита.
Ала уби го свирепата женска,
докато Беоулф в друг дом заспал бе/8/.
Глъчка изпълни високата зала -
всички видяха, че грозната лапа,
дето висеше над чудните двери
майката в мрака я беше отнесла/9/.
Мъка обхвана бойците събрани:
бяха платили с живота си двама,
гаут и датчанин, таз лапа на Грендел/10/!
Старият Хротгар потъна във скърби,
като научи, че мъртъв е оня
негов васал и приятел почитан.
Кралят изпрати за Беоулф мигом,
щом появи се зората. И бързо
смелият воин дойде, за да чуе
разказ за страшната нощ във чертога.
Влязоха гаутите скоро при вожда,
залата екна от техните стъпки!
Поздрав отправи му Беоулф сетне
и го запита дали е прекарал
в мир и покой часовете на мрака/11/.

-------------------------------------------
Бележки
1. "Той" - Грендел, а не убитият от майката на Грендел.
2. Мотивът за произхода на великаните от братоубиеца Каин се повтаря. Има го и в началото на поемата. Тук новото е, че родът на прокълнатия може да живее само в пустошта.
3. Беоулф е наречен "вълк-във-сражение" или "вълк-на-битките".
4. Йотун - великан.
5. Авторът вплита християнски идеи навсякъде, където може. Иначе най-вероятно Беоулф е езичник.
6. Целият епизод повтаря вече разказаната смърт на великана Грендел след сблъсъка му с героя Беоулф.
7. Идеята тук е, че женското чудовище не е толкова страшно колкото Грендел. Наистина, майката не се придвижва тихо и неусетно като сина си, не е неуязвима за оръжия и се бои от множеството будни герои.
8. Беоулф с гаутските му другари, както и крал Хротгар не спят в общата зала заедно с повечето датски воини. За двамата вождове има приготвени отделни домове, където да прекарат нощта. Вж бележките към част ХVIII.
9. Това е лапата на Грендел, която Беоулф откъсва в единоборството си с великана. След боя лапата е закована над вратата на залата и сега старата майка на чудовището я грабва оттам в бягството си.
10. Преди Беоулф да го осакати, Грендел разкъсва един от гаутските воини. Сега майката отнася датчанин. В известен смисъл и двамата са жертви на лапата на Грендел.
11. Беоулф още не знае за идването на великанката и въпросът му към краля представлява съвсем естествена учтивост.

(c) Манол Глишев. 10, III' 2006

__________________
Предишна част: Беоулф XVIII
Следваща част: Беоулф XX