ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/
ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 8
(Продължение)
СЕДМИ УРОК
1. Ако приемем твърдението, че вярата предшества знанието, то трябва да направим извода, че е време да се постави въпроса от гледна точка на единството на вярата и знанието за нея.
2.Помрачаването на съзнанието накърнява цялостния живот на човека, в това число и неговата вяра.
3. Съмнението възниква, когато човек се намира в проблемна ситуация и опитите му да я промени се оказват неуспешни.
4. Ако човек е в състояние да си възвърне загубената вяра, то той е в състояние да излекува своите отклонения. Лечението чрез стимулиране на вярата има място в съвременната психотерапия.
5. Самопознанието е висша степен на познанието, но е неправилно да се говори за "свръхпознание".
6. Причините за смъртта на хората са най-различни. Ако сред тях намесим Бог, ще бъдем принудени да говорим за особен случай при самоубийствата. В противен случай изпадаме в непоследователност в разбирането на това що е Бог.
7. Многократното повтаряне, че трябва да бъдем силни едва ли ще ни направи такива.
8. Пожеланието за запазване на вярата през целия живот е похвално. Но как се постига това?
9. Поставяйки човека в отношение с Бога, ние губим възможността да изследваме реални отношения, независимо какво разбираме под "Бог". Пустинята на самотата ни залива от всички страни, независимо от декларациите за нуждата от "жива вяра" и т.н.
10. Когато съмнението прерастне в нееобуздана подозрителност са възможни тежки отклонения от руслото на нормалния живот.
11. Връзката на човека с Бога, като нещо извън човека, губи смисъл за разглеждане.
(Следва)