автор: angar

Чичопейче в зимно утро пее.
Вика, пита: "- Пролетта къде е?"

Всички се затъжихме за нея -
с топло слънчице да ни огрее!

Пролетта гласчето му дочува
и на север тръгва да пътува.

А пред нея, по поля и жици,
вестоносци са цветя и птици.

Първо цъфва бялото кокиче -
него пролетта го най-обича.

После по полета и чукари
грейват златожълти минзухари

и зюмбюл, и алена иглика -
като пламък от земята блика.


Морни сиви жерави високо
литват във небето ведрооко.

Мерне ли се жълтата авлига,
значи вече пролетта пристига.

Щом пък кукувичката закука,
значи вече пролетта е тука!