разтворили са ветровете
тихи длани
и в тях
събират дъждовете
целуват се
със твърдата земя
ромолящо
се изнизват дните.
с целувката
дъхът се изпарява
в прегръдката
на облаци
и на треви химерни
и в скритата мъгла
на необятното
си заминават
петите й леки
о, август!
месец на въздишки
и глухарчета
в лехите пътни
сянката ти спи
под капещия плод
на спомена
и твърдостта
в костилките
душата на страдалеца
шепти
молитви във листата.