Вървях си по пътя сама
с надежда, че пак ще те срещна
и мислех, че мойта душа
е сродна със твойта отсреща.
Надявах се тайно да знаеш
за чувствата мои горещи
и страстите да разгадаеш,
когато ме каниш на срещи.
Но странно дали от заблуда
омаяна сякаш бях аз ...
Как исках от жар и полуда
да сграбчиш мен силно, в захлас.
И ето поглеждаш ме нежно
с приятелски поглед в очите,
но нищо не знаеш, а само -
как да изгаряш душите ...