автор: gumbert

Намерих тези блестящи редове на Х.Л.Борхес в интернет на руски език и ги преведох. Но ги представям не толкова като превод, а по-скоро като споделяне с вас. Може би са преведени на български в нашите издания, не зная. Но понеже ме развълнуваха силно, реших да ги представя и на вас.


Хорхе Луис Борхес. Предговор към "Книга на сънищата"

В една от статиите на "Зрител" (септември 1712 година), включена в тази книга, Джоузеф Адисън пише, че насън човешката душа, след като се освободи от тялото, в едно и също време се явява и театър, и актьори и публика. Можем да добавим, че тя е и автор на сюжета, който тя сънува. Аналогични наблюдения има и при Петроний и дон Луис де Гонгора.
Буквалният прочит на адисоновата метафора би могъл да ни наведе на опасно-съблазнителната теза, че сънищата са най-древния и може би най-сложният от всички литературни жанрове. Тази интересна идея, която без особени усилия можем да докажем за убедителност на този предговор и за събуждането на интерес към текста на книгата, би могла да оправдае създаването на всеобща история на сънищата и влиянието им върху литературата. Нашият пъстър сборник, чиято цел е да развлича любознателния читател, би могъл да предостави за тази цел някои материали. В подобна хипотетична история биха могли да се изследват еволюцията и разклоненията на този толкова древен жанр, като се започне от пророческите сънища на Изтока до алегоричните и сатирични сънища на Средновековието и игровите съновидения на Карол и Франц Кафка. Но, разбира се, в това изследване би следвало да се различават сънищата, изобретения на съня, и сънищата, - плод на бодърстването.
В тази книга на сънищата, които отново ще бъдат представени пред читателя, са събрани нощните сънища - примерно, онези, под които съм се подписал аз, и съответно, - дневните сънища, като съзнателно упражнение на нашия ум и други, източниците на които са загубени, подобно на англо-саксонското Видение на Кръста.
В шеста книга на "Енеида" се повтаря поверието, изложено в "Одисея": сънищата достигат до нас през две божествени врати, - едната от тях е от слонова кост, това е вратата на лъжливите сънища, другата врата е рогова, това е вратата на пророческите сънища. Съдейки по това, кои материали са посочени, бихме могли да си помислим, че поетът смътно се е досещал, че сънищата, предсказващи бъдещето, са по-малко ценни от лъжливите сънища, спонтанна измислица на спящия.
Има един тип сънища, заслужаващ специално внимание. Имам в предвид кошмарите, на английски език - nightmare, или "нощен кон", определение, подсказало на Виктор Юго метафората les cheval noir de la nuit (Черният кон на нощта), но познавачите на етимологията го тълкуват като "измислица, или нощна приказка), Немското наименование Alp напомня за елфи, или инкуб, който притиска гърдите на спящия и му внушава зловещи сънища. Гръцката дума ephialtes произлиза от аналогично суеверие.
Според Колридж, източник на нашите чувства са образите, докато в съня източник на образите са сънищата. (Кое тайнствено и сложно чувство му е продиктувало стихотворението "Кублай Хан", подарено от един сън?) Ако в стаята ни влезе тигър, ние бихме изпитали страх; а изпитвайки страх насън, в съзнанието ни възниква образът на тигъра. В съня ни той би бил причина за нашия страх. Аз избрах тигъра, но, тъй като страхът тук предшества образа, измислен веднага за неговото обяснение, ние можем да проектираме нашия страх върху всеки един образ, който наяве може въобще да не предизвиква страх. Например, мраморен бюст, мазе, обратната страна на монета, огледало. В цялата вселена няма такъв обект, който да не би могъл да ни се стори ужасяващ и плашещ. Оттук, вероятно, е онзи особен привкус на кошмара, толкова силно отличаващ го от страха и страховете, внушавани ни от реалността. Изглежда, германските народи са по-чувствителни към това неясно докосване на злото, отколкото латинските народи: нека припомним непреводимите германски думички eery, weird, uncanny, unheimlich. Всеки език създава това, от което има нужда.
Нощното изкуство постепенно е прониквало в дневното. Това нашествие е продължило във вековете; скръбното царство в «Божествена комедия» не е кошмар на подтисканото чувство за неблагополучие, - освен в четвърта песен, - а място, в което се случват ужасяващи събития. Трудно са били усвоявани уроците на нощта. Сънищата от Свещеното Писание не приличат на сънища - това са пророчества, в които прекалено последователно действа механизмът на метафорите. Сънищата на Кеведо напомнят произведения на човек, който никога не сънува, подобно на споменатите от Плиний кимерийци. По-нататък се появяват други сънища. Влиянията на нощта и деня стават взаимни: корените на Бекфорд и Де Куинси, Хенри Джеймс и Е.А. По се крият в кошмарите, не случайно тези автори изпълват с тревоги нашите нощи. Не е малко вероятно и това митологиите, и религиите да имат същия произход.
Искам да изразя своята признателност на Рой Бартълъми, без чието усърдие и старание не бих успял да напиша тази книга.
Х.Л.Борхес - Буенос-Айрес, 27 октомври 1975