И пълня с мрак зениците,
и мърдам с устни,
душата ми е подивяла от такива загуби.
Лесно е сега да ви напусна,
но утре може пак да си потрябвам.
Защото дълъг и бадемов е животът ми.
Като пчела - избирам само празниците,
и леките възторзи и утехите...
Лягам си, и всичко е по равно.
Съдбовните въпроси като пропасти
и слабостите - тъжни и велики,
с кого да споделя, каквото нося
и на кого да дам, каквото имам...
Нали ми трябва бряг, за да притихна,
земя, за да и стана семе...
и планина, която цял живот опитва
да стигне с върховете си до мене.