За врабчето
ми е мъчно,
мамо,
онова врабче,
навънка -
то познава
болка само;
все на тръни
се натъква.
Ние с тебе
сити сме ,
а пък то
с трохи се храни.
Знам, светът е
много крив и
пълен все
с измами.
Врабчо е съвсем
самичък...
Ти не знаеш,
мамо...
Негова едничка радост
е трохата само.