Нещо все ме измъчва.
Не ми е достатъчно...
Нещо ме стяга.
Може би чувство остатъчно...
В нощта измръзнала
си тръгват тонове,
с които исках да напишем музика ....
но се завръща мирис на море,
и спомен за седефени черупки мидени,
дочувам пенест шепот...
Строшената ми цялост се завръща.
Любов....Неназована, но очаквана...
Опий до унес сетивата ми!
Върни усещането, че живея!
В искра ме превърни,
във светлина и ...съвършенство.
А безпокойството премоделирай в неизменност!