автор: silence

Този празник на родилната помощ решаваме да го прекараме по женски с приятелките (просто си търсим повод да се съберем) и като всеки път си разпределяме манджите. Аз сготвям виртуозен спаначник, добавям една тенджера пържени картофи и две шишета сок (за госпой'ците), мятаме се на колата и потегляме.
Малко след „базар Левски" - хоп палка и ме спират. Докато полицаят мъкне шкембето си към колата голямата почва да мърмори:
- Карала си с превишена скорост, нали? - брех! Какви думи взе да научава в този първи клас.
- Не съм - оправдавам се аз през зъби и се усмихвам, за да не си помисли фуражката, че се зъбя на него.
- Документите за проверка - казва той след като се представя и козирува.
Ся, не че съм заядлива, ама какво означава това козируване, м? Аз какво трябва да направя? Не мога да му козирувам и аз, най-малкото защото нямам фуражка, а на гола глава не се козирувало, нали? А и този жест означава „отдаване на чест" (ако не греша) пък каква чест ми отдава тоя беее „Чест е за мене да ви глобя" ли?
Отзад обаче се продължава:
- Карала си с превишена скорост, нали? Карала си!!!
Документите - то вече трябва да си носиш куфарче за документите на колата - талон, застраховка, протокол, винетка...подавам аз всичко през прозореца и се заравям в дамската ми чанта за шофьорската книжка.
А онуй отзад продължава да мърмори:
- Карала си с превишена скорост.
- Не съм - казвам почти немърдайки с устни и подавам документа.
- Карала си! - гласът става твърд и обвинителен.
- Млъкни бе. После ще ти обясня - опитвам се да й запуша устата, но тирадата набира сила:
- Полицая в училище каза, че майките и татковците, които карат с превишена скорост ги спират, глобяват ги и отиват в затвора.
Малката - досега не вдявайки какво точно става - най-сетне чува нещо, което разбира т.е., че майка й ще лежи в затвора и писва с цяло гърло. Тя има талант за това - така надува гайдата, че се благодаря дето не се намираме близко до гробищата - иначе като нищо обитателите му ще започнат да се надигат за да видят каква е тая врява!!!
Голямата обаче не мирясва:
- Ето, виждаш ли, разстрои сестра ми!!! Не се притеснявай, тя баба ще ни гледа докато мама е в затвора за превишена скорост.
- Не съм карала с превишена скорост бе! - разбираемо кипвам аз и изкрещявам за да надвия рева на малката и обвинителния тон на голямата, при което униформения за малко не изтървава документите ми на асфалта.
Поглежда ме изпод фуражката той, леко се разкрачва за да застане по-стабилно на два крака, изпъчва шкембето за по-голям авторитет и констатира:
- Не ми дадохте контролния си талон - навежда се по-близо и пита - Имали ли сте глоби за превишена скорост? Отнемане на точки?
- Не - опитвам се да кажа невинно, но по-скоро излиза троснато и ядосано. Малката продължава да реве, а голямата се е облегнала назад, скръстила е ръце и се е начумерила тип „аз ти казах, ама ти като не ме слушаш - страдай сега!".
- Хм - поглежда полицая талона - той не ви е подменян, нали?
- Не. Вижте датата - издаден е преди 5 години.
- Мхм. Ти как разбра, че майка ти кара с превишена скорост? - въпроса вече е отправен през мен към дъщерята (абе те май нямат право да разпитват детето без мое разрешение, м?)
И ето я нея (ще стане главен прокурор - убедена съм) дали са й думата вече и тя обяснява с важен тон:
- Аз съм в първи клас и там учим за правилата на движението. Госпожата доведе един полицай, който каза, че полицаите не спират хората нарочно, а само когато карат с превишена скорост, а това е опасно, защото могат да ударят някое дете или възрастен и като ги спрат няколко пъти - накрая отиват в затвора.
Тук малката пак наддава вой и аз й благодаря мислено, защото се надявам, че униформеният не е чул думата "нарочно".
- А майка ти спирана ли е друг път? - аз стисвам юмруци не за да ударя някого, а да спра пръстите ми да не тропат нервно по волана - спаначника изстива, ей!!!
- Не, ама ти нали сега затуй я спря?
Затягам мускулите и на лицето си за не погледна зверски полицая. Той млъква за миг и после обяснява:
- Не, спрях само да проверя дали има шофьорска книжка. Но ти много хубаво правиш, че следиш да не кара силно.
Той - идиота - нямаше какво друго да каже! Сега - получила потвърждение от втори полицай - ще трябва да я качвам в колата след като съм й залепила устата с държелив изолирбанд и да съм й вързала ръцете за да не го отлепи - ИНАЧЕ няма да има мира - казвам ви!
Обаче да затвориш устата на кандидат-адвокат е нещо почти непосилно (напомняйте ми да имам на разположение няколко от вафлите „Кит-кат" за да ги набутвам в подходящата уста като на рекламата и да спасявам положението когато се наложи). Та голямата се надвесва иззад мен и обвинително пита през прозореца:
- Че тя мама може да кара още преди да се родя. Ти не знаеше ли? - тука вече си глътвам граматиката - нещата отиват към обида на длъжностно лице.
- Маме - включвам се като умиротворителна мисия аз - полицаят не може да знае кой има книжка и кой не.
- Аааа - сяда назад тя и аз - знаейки, че ей сега ще изтърси някой дълбокомислен извод, се опитвам да я заглуша с:
- Офицер, ако няма друго мога ли да си получа документите и да потеглям. Виждате как е - посочвам с глава задната седалка.
- Хм, да, приятен път - козирува пак той и ни дава път.
Тъкмо потеглям когато от задната седалка чувам извода:
- Този явно е новобранец.
Тук вече така се разсмивам, че почти изтървам волана.