автор: aragon

камелии цъфтят през октомври
най-поетичният месец, но те няма теб,
най-нежното сред поетичните цветя
теб те няма, моя малка камелия.
кой би сдържал сълзите си
пред твоите застинали черти
в най-тежкия за мене ден, сияеш ти.
смразява ме покоя ти, боли ме да мълчиш
как искам да разкова мебелите
да потроша пианата, да разбия главата си
непосилни са за мене вече хората
пейзажите антените обувките, ковчега
вечер с най-бавните стъпки ходиш из мене
трошиш с пръстче кристалните стъкленици
с вълнение ме изтерзава силуета ти,
спри да ме съсипваш от спомени
не помня по-минорно да са падали листата
и така абсурдно да е осъмвал светът
но по-необяснима от смъртта
е само нейната сестра…