автор: Mojsei

В отговор на Ladybird


В таз градина е така приятно-
трябва да изчакам лунните лъчи…
вятър тих, щурчето лятно,
нейният прозорец, чрез сигнала, ще се различи.

Залите за гости - ярко осветени,
царедворците са в пъстрите одежди -
гости, домакини, всички са засмени,
а единствено Принцесата се бори с надежди.

Но дочувам и онази песен,
разработена от мен за "злия" Цар,
за да блесне и за него пак светът чудесен
и живота да приеме като драгоценен дар.

Зная, че преди години,
преживял е той в любовта беда -
свързана с негови роднини
и си спомня случилото се и до сега.

А историята е доста сложна -
чул съм я от майка Роза:
любовта му с Магда се превръща в невъзможна,
че не развалил магия с червена роза.

Без любимата да го отблъсне,
станало сърцето му на камък
и така, наместо да се пръсне,
спряло да излъчва пламък.

Магда искала да му пристане,
но женитбата му станала по сметка -
като дойка на принцесата Римоза ще остане,
че магиите са тънка плетка…

Той самият много се измъчва
и пред хората се прави на мъдрец
като често спи в бъчва
и така показва, че е и хитрец.

В джоба съм поставил аз смарагда,
който и на лунна светлина блести -
ще го подаря на Магда,
стига тя да се склони…

По обяд го купих от пазара -
може той да прави чудо,
Магда с него ще се издокара,
а сърцето й по Царя пак ще пламне лудо.

Тъй чрез магдиното откровение
и изпълнената тази вечер песен,
Царят ще получи вдъхновение
и годежът ни ще стане лесен.

Аз сред гостите я виждам - тя е дар,
а косите й са все така златисти,
сякаш е покрита с кехлибар -
ореол на сините очи - лъчисти.

По верандата се тя разхожда
и в посоката към мене гледа,
а сърцето ме пробожда,
но защо ли ми се вижда бледа?

Вход парадан…Спира бляскава каляска -
вечерта за всички е велика,
някои тича сред придворните и кряска,
Магда прави знаци, че ме вика...