автор: sincerityg

Българите сме странни или по-скоро доста объркани хора. Четем, интересуваме се от останалия свят , спазваме модните тенденции в облеклото, в начина на живот, отнасяме се "уж" с разбиране към по-различните от нас,
отдаваме го на lifestyle - а, който всеки е избрал да следва... но пък най-обичаме да ги одумваме. Българинът не е искрен в отношенията си с останалите. Както в един момент се усмихваме на този отсреща, така в следващият сме готови да му забием нож в гърба. Придаваме си имиджа на разбиращи и толериращи, а всъщност влагаме подтекст ("Тези са единични бройки, позволяваме им да живеят сред нас"). Излиза, че ние сме благородните същества, с ореолите над главите, подслоняващи "заблудените овчици". Истината е, че приемаме различните, но само да не прекрачват прага на дома ни и личното пространство. На думи сме най-добрите, а на действия най-злите. Особено е отношението на българина към хората с алтернативна сексуална ориентация. Отнася се към тях като към болни, прокажени. Който и да попитате ще каже, че няма нищо против хомосексуалистите стига да не пречат на живота му. Като че ли Те искат да се занимават със сбирщина озлобени и неискрени същества.
Самото определение, което даваме на хората с различна сексуална ориентация, от общо приетата такава - "хомосексуалисти", нарушава техните човешки права. Истината е, че и Те са хора точно толкова, колкото и "хетеросексуалните". Това какво прави човек в личния си живот, с кого споделя леглото си, чувствата си, не го превръщат в различен от останалите. Всеки е свободен да преживява личностния си свят, така както сметне за най-добре и никой друг няма право да го ръководи. Сам човек си е господар.
Хората с алтернативна сексуална ориентация в България нямат човешки права. Поне околните не се отнасят към тях като към равни. Но не само обществото е против, а и държавата. У нас е забранено на хомосексуалистите да служат в Армията, да стават кръводарители (не се гледа с добро око, а и винаги изниква съмнението за евентуален носител вируса на СПИН), сексуалната ориентация липсва в списъка на малцинствата, защитени от антидискриминационния закон, отказва се правото на хомосексуални двойки да имат законно съвместно съжителство, отказва им се да осиновяват деца, т.н.
Трудно е обаче, да кажа почти невъзможно, да се промени народопсихологията ни. Разпространено е мнението, че хомосексуализмът е извращение, противоестествено, нещо нередно. Човек е на Земята, за да създава живот. А при хомосексуалистите това е невъзможно. Да, така е. Но не е основание да нарушаваме правото им да съществуват нормално. Дошъл е човек на този свят и човек ще си остане. И никой не може да каже, че е по-човек от другите. Обществото трябва да приеме това. Трябва да се отнасяме с тях като към всеки друг. Аз харесвам един определен тип мъже, какво като съседът ми харесва същия тип. Не се е променил като личност в следствие на влечението си към своя пол.
Малцина са тези, които разсъждават по сходен начин и вярвам, че така ще си остане. Обществото се мръщи и често отвръща с грубост на "различните". Стадото вечно ще отхвърля, тези които се отличават от него. Но българите сме такива и такива ще си останем. Понякога искрено се надявам да се заблуждавам, но реално погледното ние сме големи лицемери. Правим нещо, за да се харесаме на определени личности. В резултат постигаме целите си. Привидно може да се отнасяме с разбиране, но иначе плюем и псуваме. Хетеросексизмът (омразата към хомосексуалистите, бисексуалните, травеститите и други хора с алтернативни сексуални предпочитания) е равен на расизъм и сексизъм. Тъжно е, но е така. Някак си е невъзможно всички да се отнасят и мислят по един начин. Винаги ще ги има онези, които се отцепват от колектива. Вълкът козината си мени, но нрава не (точно по български!).