автор: RAD72

Горещо.... Слънцето се стича като разтопен мед по кожата на гърба ми... Бялата лятна рокля ми пречи да усетя неуловимия полъх на вятъра...
Добре , че си взех тъмните очила , за да виждам лицата на хората , които вървят срещу мен.. Искам вече да стигна до сянката на любимото си кафене и да седна.. Ето, най-после... По тила ми полазва нечий настойчив поглед. Жегата така ме е изтощила, че дори не искам да се обърна . След няколко глътки студен портокалов фреш усещането не изчезва.
"Добре де , ще те погледна" - казвам си.
Очите му са тъмни и дълбоки ... Побиха ме ледени тръпки... За части от секундата възприех чертите на лицето му и с усилие се обърнах към чашата със сок.. Времето спря ... Сякаш току що бях правила любов с тези очи , с тези устни... Изправи се до масата , хвана ме за ръка... Нямах волята и желанието да се противопоставям...Тръгнахме заедно , без да си кажем нищо , защото и двамата знаехме какво ще се случи... Беше като битка на живот и смърт ... Като взривна вълна затворена в кутия за бижута... Няколко дни след това ме болеше цялото тяло. Не го видях повече никога , дори не разбрах как се казва.. . Тогава ме спаси от жегата и от усещането , че всеки ден от живота ми ще се повтаря с отминалия ...