автор: starec

Сунувъх, че съм йяздена кубилъ
Ми то нъ сън съм можила ф галоп!
Не знайш ли гу жукея ми. катилъ,
су нос чарвен кат на распопин поп?
Ма бяше многу длъгичку трасету
и ф хлъбоците чак са испутих.
Пък ветерот ми свириши ф косето
кът бял и н'ам какъв си ощя стих.
Ми га си наближиф и ду финалъ
рудиха ми съ ощя сили, брей,
и литнъх тъй, че рукаха ми: халъ,
но пляскъхъ на моя ми жукей.
Додея ми ут негу, ох, дудея,
ня искъм веке целия му рот,
най-искам да съм саму Дулсинея
и рицар да мъ язди - Дон Кухот.