Някъде четох , че романтичната душа се определяла от дължината на краката ....
Ето! Знаех си аз .... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот .Не , че имам нещо против ... Те са дълги , прави , добре оформени , също като фантазиите ми , които ме преследват дори и наяве . Най - страхотни са бляновете ми вечер ( когато караката си почиват ) . Поставям се в невероятни мизансцени . Все има някой прекрасен рицар около мен ... Ту ме спасява , ту минават години докато ме забележи . Но винаги краят е щастлив .
Местата на действието са все емблематични . Места , които харесвам и обичам. Сезоните се сменят според настроението ми . Или съм тъжна или нехайна ... Но винаги богата на книги .
Книгите са най- важното нещо сред вещите в живота ми . Не мога дъх да си поема без тях . До леглото ми винаги има книга . Гледам да е тежка и дебела . Такива ги обичам , защото съм ненаситна още от мига в който се научих да чета .
Пътуванията са ми другата страст . Оглеждам се жадно . Просмуквам се в хоризонта . Запаметявам картините . После ги подреждам във файлове прилежно подредени в мозъка ми . Вадя ги , когато съм нещастна . Живи картини . Така маслината се превърна в любимото ми дърво . Като си представя сребърните и листа под жаркото слънце на Егея и сърцето ми се стопля . Дори навън камък да се пука от студ .
Същото се случва и сморето . Пропомням си надбягващите се вълни преди да заспя . Залюлявам се в ритъма . Разширявам си ретината в синьо-зеленото и отплавам с бялата яхта на мечтите си ....
Често отварям съновника , защото сънищата ми са като мислите . Объркани , много цветни и необясними понякога . Винаги сънувам . Понякога се страхувам от тях ... От сънищата ... Карат ме да се чувствам неспокойна , като подплашено животно скрило се в зеления шубрак . Чета съновника и се успокоявам , защото все хубави неща пише в него .
Странно нещо е мозъка на човека ...
Моят постоянно блуждае , рисува... Голям творец ! За това започнах да пиша . Не мога да рисувам . Описвам картините в главата си , тревогата на сетивата си . Понякога става красиво , друг път глупаво .Понякога яростно , може и смешно . Винаги обаче имам какво да напиша . Тогава се чувствам спокойна .
Отивам там ,където съм била най - щастлива . Отварям файловете на радостта си ...
Всъщност почти винаги съм тъжна . В постоянна депресия . Толкова дълго време продължава , че вече не я поглеждам. Тя стои там до дясното ми рамо . Мълчаливо . Втренчена в живота ми . И щом усети в тялото ми прилив на енергия и щастливи преживявания , вади голямата ножица и ... КРЪЦ ! Още един файл складиран в библиотеката ми . Скоро ще засенча тази в Александрия. Толкова ненужна информация според баща ми ... А може би е прав ?! Знам толкова много неща : за водите на световния океан на пример . Ненужно ... И книгите ми са такива ... Ненужни , романтични , глупави ... Но нали се разбрахме за това са виновни дългите ми крака . Хубави , дълги крака ...
:))))))))))))))))))))))))))))))