автор: Slon-Madrigal

Имало едно време двама братя. Те си нямали нито майка, нито баща и живеели сами в малка къщичка накрай селото. По-малкият от братята още от дете не бил добре с главата,
та големият трябвало постоянно да се грижи за него и да не го изпуска от поглед. Какво да се прави - брат му е!Единственото им богатство било малко стадо овце, за които братята се грижели като собствени деца и така поминували.
Минавали годините. Успявали някакси двамата да свързват двата края - никой от тях не се боял от работа, били честни хора.
Един ден по-малкият брат си наумил, че не бива повече да тежи на раменете на брат си и трябва сам да си опита късмета. Отишъл при големия и му казал:
- Така и така, братко, вече не сме малки и двамата! Ти много ми помогна, ама сега трябва да се разделим и всеки да поеме по пътя си... Ами дай и да поделим покъщината, пък с парите от моята част ще се опитам да завъртя търговия, дано се замогнем!
Видял се в чудо големият. На него не му било жал за имота, а за брат му - кой знае какво ще му се случи, колко ще има да страда и пати от лошотията на хората!... Мъчил се, молил му се да не се делят, ама оня вече си го бил наумил и нищо не могло да го убеди в противното. Рекъл му тогава големият:
- Ех, братко, като искаш да се делим, ще се делим, къде ще ходим... Ето, вземи половината от стадото, твои са, гледай си ги, дано ги умножиш...
- А, не! - рекъл малкият - ще делим така - аз ще си построя нов обор и колкото животни от стадото влязат в моя обор, те ще са за мен!
Чудил се брат му, маял се - ама с луд на глава излиза ли се? Накрая се съгласил. Построил малкият обор. Вечерта животните си дошли от паша и се запътили вкупом към стария обор, него познавали, там им били малките и яслите. Само една стара, кьорава овца влязла в новия - нали недовиждала...
Видял големият какво станало и рекъл на брат си:
- Ето, братко, стоката още не познава новият дом, дето си й построил и не иска да се дели... И ние не трябваше да се делим... Ще ти дам половината...
- Недей - отвърнал малкият - тая овца ми бил късметът, тя ще е за мене, ще я взема, ще я заколя и ще продам месото!
Нарамил овцата и я замъкнал в близкия дол да я коли.
Приклал той овцата и седнал да си почине. Около него из храстите гъмжало от гарвани, които постоянно грачели "Гра-Гра-Гра!" Заслушал се той какво си приказват. Разбрал, каквото разбрал и им викнал:
- Ами да, продавам го, старичко е, ама е добро месото! Колко искаш?
Гарваните загракали още по-силно.
- А , на ти на теб една ока, на теб две, на теб три.... Става, ето, има за всички!
И взел, че нарязал месото и го раздал на лакомите птици. Те само това и чакали. С доволен грак се нахвърлили отгоре му.
- Ами кога да дойда за плащането? - попитал той
Счуло му се, че му рекли да се яви другата седмица. Той поблагодарил на гарваните и си отишъл вкъщи.
След седмица - ето ти го пак. Гарваните го посрещнали с недоволен грак - изпонаплашил малките им в гнездата в храстите. Помислил си малкият брат, че не е дочул и са го викали другата седмица, а не тази и си тръгнал, извинявайки се.
На деня за разплащането заварил малко гарвани в дерето. Времето се било застудило и птиците били намерили по-добър подслон.
- Ей, гарвани, къде са ми парите? - викнал братът.
Ала не чул грачене в отговор. Рекъл си, че са го измамили, ядосал се и решил да накаже нечестните птици,като им изпотроши домовете. Взел една тояга и започнал да налага храста, дето доскоро живеели гарваните. Бухал, бухал, докато останал без сили и докато не изкоренил дървото. И що да види - отдолу се показало едно голямо гърне, пълно с жълтици!
- А, значи с това сте искали да ми платите!Е, ще прощавате, че ви потроших къщата, трябваше да ми кажете по-рано.
Взел жълтиците, отброил си, колкото според него струвало месото, останалите зарил обратно - те не били негови,ами на гарваните и даже засадил обратно дръвчето, да не се обидят птиците, па си тръгнал.
Отишъл вкъщи и се похвалил на брат си с успешната търговия. Показал му и парите и му разказал за богатите птици. Брат му гледал, гледал, пък накрая му рекъл да го заведе до дола. Завел го малкият, откопали жълтиците и големият ги нарамил, въпреки протестите на брат си. Занесли ги вкъщи, преброили ги и големият брат казал :
- Сега, братко, не трябва вече да се притесняваш за нищо! Ще си издигнем голям дом, ще имаме хубаво стадо от най-отбрани животни, ще бъдем охолни и щастливи до края на живота си! - помислил си той, горкият, че брат му най-сетне се е успокоил и ще заживеят мирно и тихо като хората.
Ама ядец! Малкя брат го гризяла съвестта заради греха, който той си мислел, че сторил към птиците, та му хрумнала мисълта да отиде при дядо поп в съседното село и да се изповяда за стореното прегрешение, дано му олекне. Големият брат се видял в чудо, ама като го гледал как вехне и се топи от мъка, нищо не могъл да направи. Тръгнал с него. Взели и гърнето с жълтиците, да ги очисти попът от греха.
По пътя малкият брат рекъл:
- Слушай, братко, дядо поп е умен и човек с маниери, а аз съм беден селянин, та не знам някои неща... ами да вземеш, като почнем да ядем, да ми настъпиш крака под масата, ако видиш, че прекалявам с яденето!...
Големият се съгласил. Не знаели братята, нали живеели отделно от хората, че тоя поп бил зъл и коварен човек. Послещнал ги оня като скъпи гости. Дочул бил той за внезапно придобитото богатство и умирал от любопитство да узнае по-добре тая работа... Рекъл му малкият брат, че е дошъл при него на изповед. Приготвил се попът, момъкът му се изповядал, а алчният свещеник си наумил пъклен план. На момъка рекъл, че ще вземе гърнето с жълтици за една нощ да престои в църквата, да се очисти от греха, а нека вечерта те двамата с брат му да са му гости и да пренощуват в дома му, пък на сутринта вече и помен от греха няма да има. А самият той отишъл при попадията и й рекъл:
- Така и така, бабо попадийо, тия двамата са големи глупаци, а Господ им е дал в ръцете още по-голямо богатство, хайде сега да ги оттървем от него... Ще им сложиш в храната довечера приспивателни прахчета, да заспят дълбоко, пък аз ще ги овържа и ще ги оставя в гората, пък ако дойдат да питат, ще им кажем, , че са ни нападнали разбойници, а гърненцето с жълтиците за нас ще си остане...
Речено - сторено. Седнали да вечерят. Обаче поповата котка се напъхала под масата да обира костите и настъпала малкият брат. Помислил си оня, че брат му го предупреждава за невъзпитано държане и като рекъл не, няма да кусна та няма да кусна, прощавай дядо попе, прощавай бабо попадийо,ама не съм гладен!
Чудил се големият брат, а попът се ядосвал, ама си рекъл, че лудият брат нявем не е толкова силен, та ще се справи лесно с него нощес!
Легнали да спят. Ала на малкия брат не му било до сън. На гладно спи ли се? Най-накрая станал той и отишъл, та измъкнал от бюфета хляб и сирене и си хапнал хубаво. Помислил си: " И манджата беше хубава, ама бате не можа да си хапне добре, че му се приспа рано, я да взема да му занеса и на него!"
Речено - сторено. Замъкнал гозбата в стаята, дето спели всички и започнал да тъпче залци хляб в устата на брат си. Чувало се мляскане, пъшкане, бълбукане...
Чудил се малкият, па рекъл:
- Ей, бате, аз ти нося да хапнеш, пък ти пъшкаш, като че ще пукнеш! Толкоз ли си ми сърдит за снощи!
Светнал малкият кандилото и що да види - брат му се гърчи в ръцете на попа, а той хранел със залци попадията, тя едвам вече си поемала дъх, още малко и щяла да предаде Богу дух!Попът се стреснал, охлабил хватката, големият брат се изтръгнал от ръцете му и викнал:
- Давай, братко, да бягаме, че стана лоша работата!
Втурнали се навър, ама портите заключени, къде ще бягат!Викнал големият:
- Дръж портата здраво, аз ще я разбия и ще се измъкнем!
Хвърлил се напред и успял да строши тежките ковани врати. Втурнал се навън, но по едно време усетил, че брат му го няма зад гърба му. Обърнал се и викнал колкото му глас държи:
- Братко, къде си?
- Тука съм, тука, ама ела да ми помогнеш, че много тежи пущината!...
Задал се откъм баира малкият, а на гърба му - портата...
- Бе ти що носиш тая порта??!..
- Ами как защо, нали ти ми каза да я държа здраво и да не се отделям от нея?! Едвам съм я дотътрил, душицата ми излезе, ела да ми помогнеш!
Накъде ще ходи големият брат - хванали двамата портата, па бяг! Стигнали до една гора. Наслед гората - полянка. На полянката - голямо дърво. Рекъл големият:
- Дай да се скрием в клоните на това дърво, да изчакаме до сутринта и да видим дали попът още ни гони!
- Добре, ама ми помогни да я качим...
- Какво ще качваме? - хванал се за главата големият.
- Как какво, портата!
Качили я, качили се и те и зачакали. Не знаели двамата несретници, че тая гора е свърталище на разбойници - кърджалий. И тази нощ кръвопийците били ходили да грабят и колят. По едно време започнали да пристигат на сборния си пункт - полянката под дървото. Събрали се всички,седнали да вечерят,а главатарят им станал и заговорил:
- Тая вечер плячката беше богата! Три села пропищяха от нас! Ограбихме и попа от съседното село и го пребихме! .. . Сега ще делим!
Надигнала се страшна гюрлутия. Всеки от разбойниците искал лъвския пай за себе си. Двамата братя стоели на дървото ни живи, ни мъртви от страх. По едно време малкият казал:
- Братко, ще пусна портата!
- Сакън, недей, ще ни изколят!
- Ще пусна портата! - рекъл и я пуснал.
Откъм клоните на дървото се зачул страшен трясък. Стреснати, разбойниците погледнали нагоре, а главатарят викнал:
- Бягайте да бягаме, небето пада!
В мига всеки се втурнал да се спасява както може. Зарязали и дисагите със задигнатото, и богатата вечеря на божията милост...
Слезнали двамата братя на земята, огледали се и като видели, че наоколо няма жив разбойник, се прегърнали от радост, че са се оттървали толкова лесно.
- Ами сега, какво ще правим с тая кървава камара пари, братко? Аз не ги искам, та се откъснати с огън и меч от сиромаси като нас - рекъл големият.
- Лесна работа, братко, ще ги върнем на хората, да могат да издигнат наново подпалените си домове... - отвърнал малкият.
Този път брат му се съгласил с него. Хапнали двамата от вечерята на разбойниците, натоварили плячката на едно муле и тръгнали да връщат ограбеното. Навсякъде, където отдели, хората им се радвали, гощавали ги помагали им както могат. Всички гледали с уважение лудия брат и го благославяли заради добрата му душа.
На дъното на чувалите братята намерили и тяхното гърне с жълтици, което попът откраднал онази нощ, а после кърджалийте отмъкнали от него. Големият брат казал:
- Е, братко, вече се убедих, че Бог помага и пази чистите по душа! С тия пари няма да живеем в нужда до края на дните си!
Ала малкият отвърнал:
- Недей, братко! Ние вече си имаме достатъчно - виж как хората ни обичат, защото им помагаме! Дай ми тези пари, ще ги дам на тия, дето нямат нищо на тоя свят! Ние сме бедни, но имаме здрави ръце, трудолюбиви сме и сме двама с тебе, ще се справим, но на сакатите, сираците и слепите никой не помага!
Дал му големият брат парите, защото чуствал, че лудият е прав и говори истината.
И заживели двамата братя щастливи и обичани от всички заради златните им сърца.