автор: fightingone

Аз съм мъртва отвътре. На това място, през цялото това протяжно време, което спира, когато съм тук и тогава съм мъртва отвътре.
Една безумна вечност ... Слънцето се блъска в прозореца и протяга ръцете си също като мен, мъртво слънце. Понякога срещам други мъртви хора. Говоря с тях, но не гледам очите и сърцата им. Усещам как в гърлата им е заседнал викът, мъртвороден, а те го носят в празните си зеници. Тогава се разбуждам. Протягам ръцете си и изтръгвам този вик. Топля го. После го поглъщам и той крещи, безумен, безсловесен, в мен.