автор: masha

О, нощ прощална тихи стъпки
след тебе пареща сълза
след мрака на последната ни вечер
отеква невъзмутима истина.
И твойта сянка стройна, тиха
отдалечава се без шум, сама
протягам длани да я стигна,
но не докосната остава тя.
О, нощ прощална тихи стъпки
във тъмното съм пак сама
и мойта гола, сляпа мисъл
отнася с вятъра съня.