автор: tarassevitch

Като гравюра в моето съзнание
ще остане картината на нашата раздяла -
очите ти с преливащи сълзи
и бучката, заседнала на гърлото ти,
и устните, мълвящи за отчаяна любов -
въпреки всичко,
и погледът измъчен - "Защо ни разделят?";
ръцете ти на сърцето
и изпратените по въздуха прощални целувки...

Като гравюра във душата ми
и в спомените вечни
ще останеш тъжен, отчаян и самотен;
като гравюра във сърцето ми,
издълбана от любов и мъка,
ще останеш завинаги на онзи площад,
завинаги махащ за "довиждане",
завинаги прегърбен от тежестта на разлъката и самотата;
завинаги в сърцето ще останеш,
любими мой.