На кривата ракета космоса и е крив.
/ Народна Мъдрост/
Продължавам с въведението в теорията на изкривеното пространство.
Като за начало - не се стряскайте като чуете че няма право пространство. Няма хомогенно пространство. Пространството по своята същност е нехомогенно.
Хомогенното пространство има еднакви свойства във всички направления.
нехомогенното пространство има различни свойства в различни направления - но също и в различни координати.
Когато един обект се движи в пространството - пространството се изкривява. За наблюдател в един такъв обект пространството е сгъстено в посока на движение, ако един такъв наблюдател погледне зад себе си - пространството назад е разредено.
Времето става силно нехомогенно в движеща се система. Ако системата се движи със скоростта на светлината - то времето в посока на движение става нулево - тоест не може да има никакво движение напред. Движението в другите координатни оси е възможно. Движение в обратна посока е възможно. Ако приемем че една система се движи напред със скорост равна на скоростта на светлината - то това е равносилно на стоене на тялото в покой в изкривено пространство - където пространството е силно сгъстено напред, силно разредено назад и нормално нагоре и настрани.
Това е едно и също със положението на тялото във силно гравитационно поле.
В гравитационното поле пространството е сгъстено в посока на масата и разредено в обратна посока.
Затова ние можем да разглеждаме телата в гравитационно поле като тела в покой - поставени в изкривено пространство.
Ако поставим едно тяло в изкривено пространство - то това тяло запазва състоянието си на покой - всъщност ако имаме абсолютен покой тялото ще си остане неподвижно. Но ако тялото се движи по инерция - то тази инерция се запазва в гравитационното поле - колкото по сгъстено става пространството - толкова по-голяма става скоростта в гравитационното поле, ускорението в гравитационното поле нараства.
Да го кажем по другоятче - геометрията на изкривеното пространство е продължение на геометрията на гладкото или неизкривено пространство.
Закона за запазване на инерцията във празното пространство се запазва в гравитационното поле- но сгъстяването на пространствената геометрия се компенсира с нарастване на скоростта / ускоряване на тялото/ или свободно падане.
Другото интересно свойство на пространството е изкривяването покрай областите на голямо струпване на енергия.
Натрупаната енергия е равносилна на маса. Натрупаме ли голямо количество маса - пространството се разширява в близост до тази маса.
Колкото повече маса струпваме на едно място - толкова повече ново пространсво се отваря.
Това е накратко идеята на черната дупка. Натрупваме огромно количество маса - вследствие на това се отваря огромно количество пространство. Това пространство има формата на сфера - но радиуса на тази сфера е малък.
Изкривяването на пространството в областта на черната дупка е толкова силно че се получава един ефект - познат ни като пълно вътрешно отражение. Всичката светлина изпратена навън се отразява обратно вследствие на пречупването на светлината при преминаване от по-гъсто - към по-разредено пространство.
В черната дупка се получава още един ефект - ефекта на спиране на времето.
Ако едно тяло попадне в областта на черната дупка - то изкривяването на пространството изкривява времето. Времето си има посока - подобно на векторите. В едно неизкривено хомогенно пространство посоката на времето съвпада с посоката на движението, или ако не съвпада - тя е в същата полуравнина.
В черната дупка посоката на времето е към центъра на черната дупка.
Сега това твърдение го оставяме висящо, без доказателства или обяснения.
Изкривяването на пространството на Земята и в Слънчевата система не е никак малко. Кръговото движение на Земата около Слънцето, обикалянето на Луната около Земята е следствие от изкривяването на пространството.
Може би е възможно да виждаме кривината на пространството - но нашите сетива са устроени по-различно. Ние усещаме гравитацията - по този начин ние се ориентираме и заемаме винаги такава позиция че краката ни да са към сгъстеното пространство.
Но за светлината това отклонение става по друг начин. Светлината се отклонява, но винаги запазва скоростта си в посоката на движение.
Понеже масата на светлината е много малка в сравнение с масата на други частици - то ние сме свидетели на промяна на енергията на светлината - променя се дължината на светлината, скоростта на светлината се запазва.
Последното мое твърдение е под въпрос. Ще трябва да проверя дали имаме отместване на спектъра в една или друга посока.
Ще се спра до тук. Надявам се да чуя вашето мнение по въпроса. Тука не е научен форум - така че мненията на аматьори и непрофесионалисти са приветстани и желани.