автор: Slon-Madrigal

Снимай го това малкото там с дървената пушка. Ама да влезе в кадър и съборената стена. Жалко, че не може да се чуе как вика "Бум" и се смее.
Искам да те видя
и в изворите на светлината ти
и в тъмните гори на разума ти
и в лабиринтите на душатата ти.
Защото моята душа
не се насища да те гледа

по залез слънце, когато
лежа на ръката ти
и по изгрев слънце, когато
те будя, заспал на гърдите ми.

Майчице, колко е красива смъртта!
Снимай - червено, кафяво, жълто!...
Разправят, че смъртта я късали от плътта на Бога и всеки Бог вика "Недей!" а всъщност - виж как се хили зад очите на умиращите!
Елате да видите как смъртта препуска в четирите посоки на света!
А Конниците на Апокалипсиса са се проснали в цялата си адска красота един над друг нишата в моргата ще се пръсне от телата им, кръвта им капе и облива главите на покланящите се.
Дайте ми светлина! Отдръпнете се! Искам да уловя този лъч светлина върху рамото на изтока... Лъчът повтаря пътя на струя пот, изстинала като нилската делта върху гладката, мъртва плът...

Сенките на куклите шумят в сънищата му.
Амед стреля по кукли.
Куклите падат по полигона като подкосени снопове пшеница - едри, златни на силната светлина като че ли, с надупчени черепи и извадени очи. По земята се търкалят зениците и гледат безпомощно към небето.
Да гледат! Амед ще ги стъпче. Амед ще ги прикове към земята с босите си крака и ще им изтрие гледалото, та да се превърнат в черни дупки, които водят към Ада! Мамят ли те, Амеде, стълбите към Ада?...
Там са угасналите очици на Шахрие, Амеде, синко.
Десетгодишната Шахрие стана божия птичка. Улучи я заблуден куршум в ярката омара. Бог спусна за нея златни люлки... Шахрие я няма, само смъртта й витае с черни криле над главата му пази му сянка и го пои с омраза. В твое име, Шахрие, и в Божието!


А имало едно време един цар, на име Шахриар. Той имал трима сина. Двамата загинали на война, останал му най-малкият. Царят не могъл да понесе мисълта, че единственият му останал син може да загине и една нощ се пробол с ножа си...

Ела и ми покажи кой си.
Кажи ми: "Аз съм росата
в клоните на цъфната слива."
Кажи ми: " Аз съм ивицата хоризонт,
която застъпва небето и земята."
Кажи ми:" Аз съм този, който
не може без теб така,
както цъфналото дърво
не може без роса,
както ивицата хоризонт
е взела и от земята,
и от небето."

Амед сънува Конниците на Ужаса.
По стената пробягват гущери с отсечени от езиците на светлината опашки. Там винаги има огромни паяци, които ги хващат в мрежите си, забиват се в тях и смучат дълго телата им.
Гледа Амед стената и не иска да мисли.
Не чува.
Дали и стената вижда, или вече живее само с кошмарите си?
Време му е.

Амед се разхожда по широки улици, в които се плиска слънчевата светлина и той може да усети мириса й. Срещу него, до него вървят мъже, жени и деца с лица от светлина , облечени в широки бели дрехи. Той не е виждал толкова стройни и красиви жени, толкова горди мъже. Бяло, жълто, червено, черно...
Амед им говори, но те не чуват.
Амед иска да ги докосне, но те се стопяват в пръстите му.
Там са родителите му. Идват към него да го вземат. Сестра му държи в ръце дрехи и плодове за него и му се смее. Защото Амед единствен е гол и е опасан целия с веригата, която смъртта му сложи... Да помни...
Зад гърба Амедов се задава черен облак. Конниците на Ужаса, готови да опустошат всеки стрък, всеки цвят, всеки сън. И веригите Амедови се разтърсват с гръм.
От небето вали пепел
От небето вали пепел

Бяло, жълто, червено, червено, червено
Ела си у дома, да видиш мама, много е остаряла, докато те нямаше. Ела си, да вземеш да я отнесеш до гроба, че няма кой...Татко угасна до портата, докато те чакаше да дойдеш и да ти целуне прашните нозе...
Ела да притвориш портата, че ветровете са я зейнали, пясъкът е напълнил двора и е зарил покъщината, животните - кои измряха, които забягнаха, та стана мъртвило...Ела си, Амеде...

Какво може да се сравни
с красотата на любимия?
Зрели ябълки и стройни палми.
Зелени венци и смолисти кедри.
Колко неизброима е красотата ти...
Колкото дни имам на този свят с теб,
любими!

Не чуваш ли, Шахрие, той идва!
Да знаят - утре да му сложат бронята от огън и пепел и да го пратят командир на Конниците! Ще препуснат като вятъра, той начело, докато стигнат до града и там светът да стане курбан за теб, Шахрие, и в името Божие!

Снимай!
Черен кадър.