- Искам спешно да те видя - гласът на Нина не звучеше добре. Не беше я чувал толкова притеснена.
- Какво е станало.
- Не е за телефон. Хайде след половин час в клуба - и затвори преди той да реагира.
Клубът не беше най-подходящото място за разговор, та камо ли за интимен. На всяка маса имаше познати, които с крайна нетактичност се натрисаха при теб, за да ти разкажат новата си книга, или просто да ти изпушат цигарите. Някой фъфлеше нещо неразбрано точно когато искаш да си кажеш думата.
Но Нина предпочиташе клуба пред Хепи, Макдоналдс и другите унифицирани заведения и откакто бяха започнали отново да се виждат той бе оценил хаотичния чар на това място. Задължително срещаш познати от 10-20 години, с които сте работили някога в някой вестник, или просто сте се напивали в "Писателите", "Журналистите" или в клуба на актьора. Всъщност и с Нина се познаваха от 15 години, от началото на Демокрацията, от Южния парк, митинги, събрания, купони във Феята, от конгресите на Бирената партия всяка сряда, от някакъв общ вестник, в която тя пишеше за парламента, а той ръководеше отдел "Култура". Винаги са се харесвали, а сега от няколко месеца дори се озоваха и в едно легло. Всъщност и преди години бяха се срещали там. След някакъв митинг се отдадоха на як секс. И двамата останаха много доволни и известно време повтаряха упражнението, но защо не направиха по сериозна връзка и до ден днешен не можеше да си обясни. Харесваше тялото й, любенето и най-вече нейната ненатрапчивост. С нея се дишаше. Беше правил дълги връзки с толкова ужасни мадами, които са му късали нервите, а защо имено с нея, с която винаги са си допадали, връзката им е беше хаотична. Може би защото и тя по онова време живееше с оня кретен-депутат. Все нещо е пречело. Замисли се за несправедливостите в живота, които човек сам си създава.
Тя влетя и походката й говореше за всичко друго, но не и за спокойствие. Още преди да седне му каза:
- Искам да се закълнеш , че този разговор ще си остане между нас. Никога и при никакви обстоятелства няма да споменеш и дума от това, което сега ще ти кажа.
- Супер интересно, да не си убила някого?
- Нямам чувство за хумор в момента и наистина искам да положиш клетва, че ще мълчиш. Заложи някой близък човек.
- Как да го заложа.
- Ами ще кажеш , дано той умре, ако продумам.
- Ти луда ли си?
- Моля те, много е важно.
- Е, добре - нека жена ми умре, ако продумам.
- Не става. Тя не се брои, заложи майка си.
- Престани с този цирк. Ако искаш да ми казваш нещо важно, което трябва да бъде тайна, естествено, че ще я пазя. Не си ли се уверила в това.
Тя се поколеба две секунди и изстреля:
- Бременна съм.
Наистина го изненада.
- Ти бременна, нали не можеше да забременяваш.
- Идвам от Шейново, бях при моя лекар. В трети месец съм.
- Чакай да сметна. Искаш да кажеш, че от онзи хубав неделен ден когато се любихме във вас си заченала?
- Ако знаеш аз как не мога да повярвам. А геникологът ми щеше да припадне. Каза, че е чудо. Никога не съм забременявала, а винаги съм искала дете. Той от 15 години лекува стерилитета ми. Подлагала съм се на всичките мъчения за бебе - хидротобации, кални бани, нагревки, операции. Със съпруга ми преди една година направихме инвитро, Безуспешно.
Надя, сервитьорката най-накрая ги забеляза и им тикна някакви менюта.
- Какво желаете - с обвинителен глас ги попита.
- Ракия и бира по две, шопска, пържени картофи и дробчета по едно и ...изчезни - я отпрати Даню.
- Ега ти отношението - с бавна стъпка се отдалечи от масата.
Гледайки безпомощната Нина, която непрекъснато си пипаше обиците, жест който показваше силното й притеснение, нещо дълбоко го развълнува. Протегна ръка и я погали по главата.
- Всичко ще се оправи, не се безпокой. Нали съм до теб.
В този момент дълбоко я обичаше.
- Значи ще ставам баща? Ето виж на 45 години съм и досега не съм успявал да направя дете и изведнъж - ти бременна от мен.
Нина замълча неестествено дълго, но когато отново го погледна той усети, че предстои още нещо. Лошото предчувствие го завладя.
- Искам да ти кажа и още нещо много важно. Не зная дали ТИ си бащата.
Някакви мухи се завъртяха над чашите с бира. Той отпи бързо от ракията.
- Не разбрах, не знаеш от кого си бременна. С кого друг си спала, нали тогава мъжът ти беше в чужбина.
- Бебето не е от мъжа ми. Той свири в Германия от 4 месеца, а аз съм в третия.
Все повече отказваше да разбере какво всъщност му казва.
- Кога по-точно се начука с другия, преди неделята, когато пет пъти се любихме и ти будеше съседите със сексуални крясъци, или след това?
- След. На другия ден - дори не го каза с угризение. Просто уточняваше времето на събитието.
- С кога преспа? С някакъв случаен ебач ли ще делим бащинство?
Беше толкова бесен, че започна да заеква. А тя изведнъж доби излъчване на мадона - страдалчески вид, отчуждена, очакваща всичко.
- На другия ден ако си спомняш аз ти се обадих. Исках много да се видим. Имах вопиюща нужда от теб. А ти ми отговори "Забрави ли , че съм женен." И то с тон, който внушаваше - "Как си позволяваш да ме търсиш". Тогава си припомних, че наистина винаги си бил много женен, но това не ти е пречело на многобройните ти изневери. Връзката ни беше под мотото - да се забавляваме - когато имаме време и желание. И ние много добре се забавлявахме, без ангажименти и обещания. Но в този понеделник изведнъж ми стана пусто. Не ми беше забавно. В депресивното ми състояние ме намери Мария, която ме заведе на театър и после в клуба на театъра срещнах един мъж, който донякъде ми подобри настроението.
- И с него се начука? - не предполагаше, че това толкова ще се ядоса. Беше й наистина бесен. Как за една секунда тази жена беше го направила толкова щастлив и толкова нещастен.
- Не искам да ти казвам кой е. Съжалявам, че започнах този разговор. Представях си го съвсем по друг начин. Мислех, че наистина ще ме чуеш. В смисъл ще забравиш егото си и ще вникнеш в моя проблем. Аз наистина съм страшно объркана. Разбираш ли цял живот съм искала бебе и сега стана чудото. Страшно съм щастлива и страшно объркана.
- С кога спа? С ватман, шофьор на такси, идиот, затворник? А в клуба - с някой артист? С кого?
- Стига Даню. Никога не си ме ревнувал, не ти е пукало с кого спя. Познаваме се толкова добре от 15 години. Сега единствената разлика е , че някакъв сперматозоид се е заклещил в мен. Мислиш ли, че ако само за секунда съм предполагала, че ще забременея, щах да направя това?
- Добре де, защо ми казваш за другия. Можеше спокойно да ми внушиш, че бебето е мое. И аз щях да бъда безхаберно щастлив.
- Не мога да нося това съмнение сама цял живот. Няма да издържа. Не искам да те лъжа. Все пак това може да е твое дете, но може и да не е.
- Другият знае ли?
- Не, само на теб съм казала.
- На него какво ще кажеш, че е 100 процентовият баща.
- Да, ако с теб така решим.
- Ти разбираш ли, какво правиш с мен. Посяваш съмнението, че имам дете и ми казваш да го подаря на друг мъж.
- Ако искаш можеш да бъдеш с мен. Това дете ще бъде наше. Помогни ми. Не мога да бременея сама, да раждам, да гледам дете. Не можех да не споделя с теб притеснението си, нито да те излъжа. Как не разбираш пък ти това.
- Моля те кажи ми познавам ли другия. Много е важно да зная кой е.
- Да.- тя се колебаеше и мачкаше истерично салфетката. Гледаше го втренчено и в един момент изстреля - Познаваш Иван. Нали ти е най-добрият приятел.
Като чу това си спомни елементарната метафора - поляха го със студена вода. Иван беше приятелят му от първи клас, приятелят му , с когото ходеха на риба, да плуват, да играят мач, после да свалят полякини като гларуси. Единственият приятел останал във времето, с когото на всичкото отгоре през последните години реализираха няколко творчески проекти.
- Ти наистина ли не знаеш дали от мен или от Иван е това бебе? Все пак първо с тебе спахме, а на другия ден си била с Иван. Искам генен тест.
- Това може да стане след като бебето се роди. А дотогава? Ти ще се гушкаш при жена си, а на Иван да кажем - чакай да видим какво ще покаже теста, а аз сама ще ходя по болници, ще обзавеждам детска стая и ще купувам кошче. После тестът показва кой е бащата и един от двамата заживява с мен щастливо. Как си го представяш всичко това?
- А ти как си представяш ситуацията - вероятността аз да съм бащата или Иван да е 50 на 50?
- Да, точно 50 на 50. Сигурното е, че ще бъда момче. Видяха го на видеозона.
- Видяха го на видеозона, наистина ли? Момче? Е, как в третия месец му видяха пола. Аз предпочитам да имам момиче.
- И аз исках момиче. Момче - момиче - толкова съм щастлива.
- Иван знае ли, че си спала с мен? Намекна ли му за бременност.
- Казах му, че днес ще ходя на лекар. Не знае, че съм спала с теб. И моля те, не му казвай. Той не трябва да има съмнение за бащинство. Разбираш ли, това дете ще расте и трябва да си има татко, който да го обича. Затова исках да ми се закълнеш, че никога на никого няма да споменеш за този наш разговор.
- Едно не разбирам, защо на мен ми казваш, че може да съм баща с вероятност 50 %, а не на него. Мене ме преебаваш, а него щадиш. Всъщност, ти предварително си избрала Иван. Защото той не е женен ли? Или ми отмъщаваш за всичките години, в които си ме обичала, а аз не съм бил с теб. Все пак не си ли помисли, че трябва да ме попиташ, какво желая и аз? Никога не съм имал деца, винаги съм желал страстно дете. И сега за първи път в моя живот една жена забременява и то жена, която никога не е забременявала и ми сервира ситуацията, че всичко е фифти-фифти. И от тук нататък ме поставя в цайт нот. Цял живот ще имам колебанието, дали съм бащата или не на единствения си син, който не мога да отглеждам. Защо ми го каза?
От съседната маса се надигна Краси Минев, който без да попита присламчи стола си към тяхната маса.
- Здравейте, как сте? Хайде наздраве. Да сте живи и все така щастливи.
Чукнаха чашите и тримата отпиха.
- Наздраве Краси, но много те моля, остави ни, защото имаме важен разговор.
- - Е, стига с тези разговори. Не се наговорихте. Аз исках само да ви попитам дали ми четохте последния разказ?
- Да четох го - каза Ася.
- Краси, много те моля, изчезни.
- Добре, добре, де. Е, че невъзпитани хора.
Псувайки той се върна на масата си. Нина докосна ръката на Даню и в жеста й имаше много любов и надежда.
- Ти би ли се развел и заживял с мен.
- Ако бях сигурен, че това дете е само мое - да.
- О, значи само заради детето. А не заради мен. Да се оженим само защото съм забременяла. Наистина има жени, които изнудват мъжа по този начин, но аз не сам от тази категория. Бих искала да си с мен, въпреки съмнението, въпреки трудностите, през които ще минем, въпреки двата развода, които ще направим, въпреки болката, да си с мен, защото искаш да бъдеш точно с мен, а не заради детето. Можеш ли?
- Не зная Нина. Понякога изпитвам силна обич към теб. Харесвам те, приятел си ми. Нямаме културни и етични разногласия. Може би, наистина, ще бъде хубаво да остаряваме заедно и да възпитаме едно хубаво момче. Но от друга страна, аз съм много свързан с жена си. Не ме вълнува по начина, по който ти ме вълнуваш, но не зная дали мога да живея без нея.
- Ясно, за пореден път ме изоставяш, а така се надявах, че след като стана това чудо, ти наистина ще разбереш, че сме един за друг.
Някаква сълза падна в ракията пред Нина. Даню почувства реална болка в областта на сърцето. Наистина не знаеше какво иска. Съдбата не подчертаваше ли за пореден път с дебел фулмастер, че Нина е неговата жена.
- А, какво ще кажеш на мъжа си. Ти май забрави, че си омъжена за един готин музикант от 5 години. Връща се от гурбет при любимата си жена и тя му сервира, скъпи аз съм бременна от друг, тоест от други.
От както излезе от лекарския кабинет Нина непрекъснато мислеше и за това. Не знаеше как ще обясни на мъжа си тази каша и изпитваше ужас от предстоящата среща. Те всъщност имаха един много приличен брак. Бяха преживяли доста неща заедно.
- Страх ме е да мисля. Много ще го заболи. Не зная дали ще понеса страданието, което ще му причиня.
- Защо не му кажеш, че той е бащата?
Любовта, която изпитваше към Даню за една секунда премина в озлобление.
-Това ще разреши твоя проблем, нали? Не искам да го лъжа, а и той съвсем не може да е бащата - замина преди 4 месеца.
Обвинителният й тон подлуди Даню.
- Господи, каква курва си. Истинска, ненаситна, сексуално и емоционално. Обичаш мъжа си, обичаш мен, обичаш Иван. И с всичките спиш. Е, това ако не е групов секс. Как можа едновременно да се любиш с мен и с Иван. Да ни беше събрала поне заедно.
- Нека да не говорим за групов секс, защото все пак и двамата помним онзи купон преди 10 годни в Мила, когато за първи път се целунахме, паднахме си един по друг, а ти вместо любовен секс ми предложи да направим група. Така исках да бъда само с теб, а ти се начука с две мадами, почти пред очите ми.Та, за групи да не говорим. Ти си ми нещо като гуро в тази област.
- Е, това беше купон.
- И с Иван беше купон. Ходихме на нощен клуб, танцувахме, пихме шампанско и хубаво се любихме. Той наистина ме харесва. Оттогава започнахме да се виждаме.
Не вярваше, че може да ревнува, но в момента страшно изревнува. Представи си ги голи и прегърнати и това го влуди.
- Но и с мен се виждаше през тези 3 месеца. Не помниш ли, че ходихме на концерт и после си взехме стая в "Славянска беседа". Всъщност сега си давам сметка защо поиска да отидем на хотел, а не у вас.
- След което 10 дни не се обади. От 10 години е така - срещаме се, страхотно е и после изчезваш, за дни, за месеци, понякога за години. Всичко е ясно и последната ми надежда да поставим нашите отношения на друга основа умря.
- Всъщност, какво искаш от мен сега. Не разбираш ли, че зависи ти кой мъж ще избереш да бъде Бащата. Имаш троен избор. Кой като теб. Казваш на избраника и той влиза в роля. Не зная само по какъв критерий ще го избереш. По големината на онази му работа, по портфейла, по очите, по апартамента, или по таланта? И тримата сме творци, кой като тебе.
Наистина беше бесен.
- Ей, ей, стига сте крещели.
До масата стоеше Иван и двамата не бяха забелязали откога. Нина се задави, а Даню жестоко съжали, че беше повишил тон. Неловката ситуация вибрираше в цялата кръчма.
- Сядай де, какво стърчиш. Ето ти една ракия, има свободни. Нина днес не пие - опита се нормално да говори Даню, но някак си не се получи.
Иван настойчиво се взря в Нина и попита.
- Чух бременност. За тебе ли става въпрос. Ти наистина ли си бременна? Нали не можеше да забременяваш. И от кого?
- Не, не съм бременна. Излъгах. Какво толкова - сценичен етюд, нали и двамата сте театрали - и преди някой да успее да я спре, стана от масата и изхвърча от клуба. По гърба й не можа да се разбере дали се засмя или заплака.
- Какво става? Тя наистина ли е бременна или разигра шарж, а, Даню, кажи защо мълчиш. Какво си говорехте. Е, да ви вземат мътните, с такива неща шега не бива. Говори , де?
- Не зная. 50 на 50 може да е бременна, 50 на 50 може аз да съм бащата или ти. 50 на 50 може да е лъжа - беше нарушил клетвата за мълчание само половин час след като беше я дал.
Масата потъна в дълго мълчание.
- Нина си забрави шала, както винаги. Ти или аз ще й го дадем? - попита Иван.
- Е, все пак не разбрах кой е бащата - обърна се към тях от съседната маса пияният известен от миналото писател Митко Ралчев.