автор: dara33

„ На онези, които са проумели собственото си щастие,
и на онези които не са, за да го проумеят"

В едно малко селце живеел селянин, който имал малка градинка и стара порутена къщурка. Всяка вечер преди да заспи си мислел: „ трябва да се махна от тук, беден съм и нищо нямам, а там в големия град сигурно ще имам късмет и току виж в палат съм заживял".
После заспивал и сънувал чудни сънища изпълнени с пиршества и много танци. Сутрин го посрещала реалността и той натъжен се захващал за работа. В едно ранно утро, когато росата била окъпала прелестните треви и цветя, а слънцето още не било съвсем изгряло, той се отправил към езерото- риба да си налови. Когато приближил езерото го изпълнило чувство на радост и възхищение. Всичко изглеждало много чисто и красиво. После седнал с въдицата на брега, за да налови риба за вкусна рибена чорбица. Чакал, чакал и започнал да задрямва, когато усетил че въдицата му се поклаща. Дръпнал я той - и чудо! Наместо рибка срещу него се пулела огромна зелена жаба. Той бързо я свалил на земята, а тя проговорила с човешки глас:

- Ква- ква- ква аз съм жабка,
но тъга моето сърце раздра.
Надалече от дома, без блато
и сестра - само плача и тъжа.

- Ти какво правиш тук, а жабке? попитал учуден селянина.
- Напуснах блатото, нови простори да намеря. Там ми беше тясно. Исках нещо голямо и по - красиво. Не помислих, че блатото си е моя дом и по - красиво място от него няма да намеря и ето на сега - на твойта въдица вися.
Селянинът имал добро сърце и решил да върне жабата в блатото. Там тя се цамбурнала доволна и щастлива в тинята, а после закрякала жабешката си песен от щастие. Селянинът си тръгнал към дома. Вървял и си мислел, че този ден е научил повече от колкото всеки отминал преди това ден. Когато се прибрал запретнал ръкави и стегнал къщичката си. Насадил рози в малката си градина. Малкият му дом се превърнал в най - красивия и уютен дом, а градината в най - прочутата градина на рози. Човекът разбрал, че всеки е най щастлив където е сърцето му. След време срещнал хубаво момиче и се задомил. Заживели в мир и любов, а на децата и внуците си често разказвал за жабата и нейната мъдрост, защото и в палат да живееш пак на една постеля ще легнеш, а важното е да има с кой да споделиш радостите и горчивината на всеки ден, а не да си сам далече от дома, защото щастието е зелено като жаба и ухае на рози, също както градината на онзи селянин. Забравих да ви кажа, че всяка вечер от дома на човека се чувала музика и смях, а прозорците светели като очи пълни с щастие. Вълшебното ухание на рози достигало далечните сини небеса, както и блатото в което живеела жабата, а тя се качвала на някоя водна лилия и запявала песента си:

- Ква - ква - ква - ква
хубаво е да си у дома!
Ква - ква - ква - ква
Радвам се, че е така.

Лили Спасова