автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ
Приказка за лицемерието

Много хора са лицемерни . Според тълковния речник това означава поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност . Още в най древни времена , ако вождът на племето ти зададе въпроса дали харесваш новата му жена , независимо от това , че тя прилича на недобре ощавена задница от бизон , оставена да съхне прекалено дълго на слънце и мирише поне толкова зле , ти , малък бедни ми приятелю , бързаш да споделиш , скромно и с наведени очи , възхищението си от космите , стърчащи от набедрената и препаска , която ти не би използвал и за подметки за сандали.По дяволите , та ти си переш сандалите много по-често отколкото тя препаската . И то като се има на предвид , че ти не си переш сандалите изобщо... Неискреността на твоите думи е от ясна по-ясна , пък и не е нужно да си особено злонамерен , то шефа така и така му се налага да го търпи туй чудо в пещерата ,
кво по-лошо може да му се случи.Но ти не осъзнаваш всички последици от това твое лицемерие.Още на следващия ден ти потегляш на двуседмичен лов . Плячката е добра и ти се прибираш , скапан и мръсен , като си мечтаеш само за петнайсетина минути под водопада , да се натъркаш с ментови листа и да покиснеш още десетина минутки в топлото гьолче.После искаш да му хапнеш юнашката и да закриеш входа на пещерата с палмови листа , да палнеш букет от ароматни треви , да катурнеш твойта мила неандерталка , ухаеща на люлякова отвара , на пода постлан с много чисти и добре ощавени кожи . Колко ли силно е твоето учудване , когато вместо нежния парфюм на твойта спътница в живота , ти усетиш тегавата смрад на непрана препаска и вместо поддържаната с толкоз зор (кремъчен бръснач) мекота на сладката ти роза те ожулят стиска косми твърди като четина? Скандалът е неизбежен . Ти , гордо изправилия глава Homo erectus , отгледан и възпитан в хилядолетните традиции на племето , научен не само да не се плаши от водата , ами и да я обича , ти , различаващ се от маймуните не толкова по своя интелект , колкото по своята хигиена , ти не си длъжен да търпиш това своеволно прегазване на обонятелните ти сетива . След като си праснал две - три тояги в тиквата на твоята любима , усещаш как адреналина започва леко да понамалява своя ефект върху абсолютно справедливия ти гняв и започваш да употребяваш всички останали средства за комуникиране , които са ти останали . Обясняваш съвсем кратко и членоразделно на твойта съпещернячка , че тая няма да я бъде и бегом у гьола да се зафаща с благовонията и бръснача(кремъчния). Добре ама тя , през сълзи и сополи , ти съобщава , че туй което го искаш вече било забранено и се наказвало с отлъчване от племето или със смърт . След поредната порция бой с тояга , който хвърляш на любимото същество, запретваш метафорично ръкави (тях ще ги измислят няколко десетки хиляди години по-късно) и отиваш да разбереш от някой адекватен за кво иде реч . Надникваш в съседната пещера , откъдето те блъска същото зловоние дето се носи и от твойта . Там твоя приятел и съсед , извадил дополовина изгоряла пръчка от огнището , прави странни неща по стените на жилището си . Отначало , забравил за смрадта , се заглеждаш запленен от стилизираните фигури на ловец преследващ дивеч , на хищници , птици , бойни сцени , подсъзнателно се кефиш на умелата игра на светлосенките , която може да се постигне с един прост въглен. Стоиш захласнат около десет минути , след което грубата действителност отново нахлува в ноздрите ти и ти разгневен тупаш авера по рамото, молейки го най-почтително да ти разясни ква е таз идиотщина дет се е случила за две седмици с жените на племето . Съвсем мимоходом забелязваш двата тампона от сплескани треви забучени в ноздрите му . Той те приканва да излезете да се поразтъпчете , като ти прави еднаквите за всяко време и култура знаци да си траеш . Така навлизате доста навътре в една цъфнала портокалова горичка , където той вади запушалките от носа си и с едва сдържани сълзи ти разкрива покъртителните събития . След като си заминал , вожда , замисляйки се върху думите ти , стигнал до заключението , че имаш пълното право и като един от най опитните ловци твоите думи трябва да се взимат на сериозно . След което , обсъдил с жреца положението и двамата стигнали до консенсус , че религията изисква , а и ти сам си изказал одобрението си , ами , всички жени да са като жената на вожда , пък в крайна сметка така е правилно и която не спряла да се мие и бръсне - вън от чадъра . След туй решение бедния ти съсед , надушвайки накъде вървят нещата се сдобил с тампони с ароматни треви и понеже от вътре го човъркало , пък не можел много да мрънка заради шефа , нали се сещате , решил абстрактно да изплаче мъката си , изобразявайки всяко нещо , дет мирише по-добре от жена му . Така се родило изкуството като форма на отдушник на мъката на хората с чувствителен нос , така че същата тази мъка да не бъде разбрана директно от управляващия.
В този момент , ти , о незнайни наш праотецо , си наказан да поемеш отговорност за собственото си лицемерие . Затова ти предизвика на двубой гадното копеленце , дето прояви лицемерието да се замисли върху твоето лицемерие и да му предаде реална форма , използвайки властта си не за общото добро , ами за да може не само на него да му е гадно . И така умря ти , о първи из всички лицемери , борейки се за свободата да дишаш с пълни гърди . Така се роди в смъртта си първия борец за свобода.