Приказки за лоша нощ
Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване . Някои хора до такава степен са развили изкуството да си траят , че просто са забравили да общуват.Това в повечето случаи води до загуби , защото същите тези хора не са осъзнали какво е това да общуваш . Нямат си и на представа какво може да пропуснат . Например радостта да откриеш все пак някой , който е като тебе - съвсем неочаквано , съвсем непланувано и съвсем , ама съвсем непринудено и да почувстваш в един миг , сравнително клонящ към безкрайност , как цялата тежест на отчаянието и самотата пада от плещите ти . Много от нас са станали майстори на интерпретацията и самозаблудата , маскираме се многопластово и с финес , и дори самите ние сме забравили на какво прилича онова нещо , което остава под слоевете грим , шарена хартия и разноцветни одежди.А там в повечето случаи има само пепел . С всяка изминала секунда въгленчето в средата на тази купчинка сив прашец изтлява и шансът някой да успее да се приближи толкова близо и да духне така, че да разпери криле огнена птица и да отприщи вулкана на неизреченото и стаяваното в продължение на целия маскарад , се свежда до минимум . Грубият ни материализъм ни е накарал да забравим не само колко ценни сме всъщност , но и колко високо бихме могли да бъдем оценени , сваляйки пелерината и хартиеното домино . Пазим като Цербер изгасващите искрици чуство , вакуумираме в найлонови пакетчета , пликчета и кесийки нуждата да дадем , превръщаме в полуфабрикат съчуствието , наложели сме акциз върху безкористното . Навремето хората са търсили думи , за да обяснят понятия като чест и приятелство , а днес ние празним подобни думи от смисъл и ги използваме като опаковани със златиста хартия и розова панделка коледни подаръци , които раздаваме със самодоволна усмивка . Търсим рецепти за щастието , класифицираме и си създаваме приоритети , кроим планове, влизаме в статистики.Опитваме се да открием душата с микроскоп даже успяхме да я претеглим - около 21 грама.
Строим въздушни кули с бетонни блокчета или с тухли четворки . И те ни падат на главите , защото определено сме сбъркали "матриала" . Много е важно да уцелиш вярната комбинация . Вълшебен звезден прах , капсулован и пресован , разделя се на две , стиска самодивски билки , забъркват се в казан голям , прибавяш няколко глави , пращящи от мечти , завърташ ги с черпака в ритъма на Орфей (модерния вариант е малко фънки скреч) , прибавя се порок на вкус и някъде около средата се появява херувимче с табелка на врата "Welcome to heaven and have a nice trip".Това е знак . Добавя се четвъртинка от оставащия продукт до появата на второто летящо . От този момент нататък всичко е интуиция и честност . И още самодивски билки . Когато споделим с останалите колко много сме щастливи и колко обичаме всички в казана , включително и себе си и получим подобен отклик стигаме до неизбежното -
когато на другия ден ни се прииска да не спираме , просто не го правим.Защото в крайна сметка никой не знае колко време ни остава.