автор: dara33

Някога някой запитвал ли се е къде се раждат Снежните човеци? Ами аз научих в една тиха зимна вечер, когато погледнах небето и светещите звезди по него. Сякаш туптяха милиарди сърца, там горе в синьото необятно небе. Сега ще ви разкажа...

В една далечна, пухена облачна страна се намирало царството на Снежните човеци. Те си живеели спокойно, но нещо все им липсвало, докато един ден не решили да се разпилеят във вид на снежинки над Синята планета и да открият нови светове. Когато снегът падал на земята всичко заблестявало от красота. Децата, които живеели на Синята планета много се радвали на това бяло нещо и го нарекли сняг. И когато дойдела зима започвали да играят с изпълнени от радост сърца. Правели си топки от сняг. Замервали се и сякаш светът ставал по - хубав и истински огласян от техните гласове. Когато някое хлапе направело Снежен човек, той получавал име и шапка. Веднага някой морков от кухнята се превръщал в оранжево носле, а по бялото коремче на човеците от сняг се слагали копчета. В ръцете им обикновено имало метла или дрянова пръчка. Така Снежните човеци намирали приятели и опознавали Синята планета. Чувствали се щастливи, когато проглеждали и виждали очите на усмихнато дете. Сърцата им познали обичта. Понякога децата спорели кой Снежен човек е по - хубав - малката Мила повтаряла:
- Ето, вижте моя Снежен човек. Той е невероятен и много усмихнат. А това в ръката му е вълшебна пръчка.
Мони отговарял:
- Каква вълшебна пръчка? Това си е обикновена дрянова пръчка. Но моя Снежен човек има бомбе. Вижте го само колко е смешен?
- Ха - ха - ха - и настъпвало оживление на пързалката.
Смехът на децата и обичта с която дарявали Снежните човеци сторили чудо. Когато първите лъчи на Слънчо започвали да разтапят техните любимци, а те се топели бавно, а от очите им падали бисерни сълзи сърцата им се издигали към небето и се превръщали в звезди. Затова звездите са студени, също като Снежни човеци, но светят с особена светлина, защото са познали обичта на детското чисто сърце. Небето е пълно с милиарди сърца. Най - хубавото е, че в облачната далечна и пухена страна все още има Снежни човеци, които трътват към Синята планета безстрашно и нетърпеливо. Звездите са им разказали за малките палавници и те знаят, че там долу ги очаква чудо на чудесата. И всяка зима децата очакват снежинките от които ще сътворят своя Снежен човек, който весело ще им се усмихва, а оранжевото му носле ще грее и в най - студената и тъмна нощ, като малко слънчице, защото Снежните човеци обичат да обичат, нищо че са от сняг и са за малко тук на Синята ни планета. Може би сега някой от вас ще попита:
- А защо са толкова много звездите?
- Защото има много сърца, там в синьото и необятно небе. Ако не вярвате направете си Снежен човек. После му поставете носле и шапка, копчета и пръчка в ръката. Може и да ви проговори, както някога, когато чух един Снежен човек, който слизаше към земята с криле и вълшебна пръчица със звезда на върха й. Нощта беше мека и бяла, а небето гореше осеяно от сърцата на неговите братя. Сега вали. Утре отивам на пързалката. Ще направя моя снежен човек и когато дойде пролетта, ще знам че на небето грее още една нова звезда. Направете си и вие и да не забравите морковче от кухнята. О, забравих да ви кажа че моя Снежен човек ще има и шарено шалче. Сега заспете спокоен сън и сънувайте звездните си сънища. Лека нощ!

Лили Спасова