автор: Mojsei

По мотив от народната песен:
"Слънцето, Радо, захожда"


Огнено Слънце захожда
зад гори и зад чукари,
мама си Рада провожда
за вода с менците стари.

Пред трите Змейови чучура
Рада я налегнаха съмнения -
мислеше за новата култура,
а и майка й не даваше решения.

Питаше се тя какво е туй поет -
може би на либето очите,
че с нея той единствено зает,
я пленяваше с омаята в лъчите.

Не! Поетите са странни
и рисуват все пейзажи
с багри бляскави и многостранни,
на които те са стражи.

Може би, поетите са бледи и самотни
и единствено душите си рисуват,
а изглежда, че са и грамотни
щом предимно в Интернет будуват.

Тъй, замислена над тоз проблем,
Слънцето огря водата като огледало,
а момата сепна се съвсем,
щом разбра, че отговорът то е вече дало:

-Да! Поетът Радо, е мислител
над проблемите в съвременното цяло
и на хората е той Учител,
вплел живота си в това единно тяло.

Той е Радо, с цялостна душа
и не се увлича в описание естетично,
че твори с перо човешката съдба,
гледайки я смело и критично.