автор: Dimi

То смътно си спомня
какво беше вчера,
почти не говори,
а само се смее,
и няма представа
на колко години е,
но още си сменя,
повярвай, зъбите.
Наглед като хората,
има си име,
но все го забравя
и вече не пита.
Изгубва се често,
адреса не знае.
Защо ли го пуснах? -
тъжа, но това е.