автор: Rossa

Целия следващ ден прекара на тръни, взрян в gsm-а си. Беше й дал номера си снощи. Тя обеща да му звънне. Не го беше направила досега, а денят преваляше. Ядоса се на тъпата си доверчивост. Досега никоя жена не го беше пекла на такъв бавен огън. Но пък и Лина не беше жена, тя беше сбъднат сън! Едва подтискайки раздразнението си той си наложи да чака.

Иззвъняването го накара да подскочи като ужилен. Вдигна задъхан и тъкмо да извика зарадван "Лина", когато разпозна гласа на Жана. За малко да се обърка, по телефона гласът й много напомняше този на момичето. Искаше да се видят след час, имала да му казва нещо. Грубо я отряза с някакво скалъпено извинение, че има много работа. Всъщност искаше да държи линията свободна, за Лина.

Малката така и не позвъни. Владо изкара една безкрайна нощ, в която отново и отново прехвърляше в ума си всяка нейна дума и жест. На практика бе имал твърде малко жени в живота си. Като ученик изобщо не смееше а ги погледне, чак в казармата жената на старшината го направи мъж. Като студент беше все така срамежлив и ако не бяха Жана и приятелката й, щеше още дълго да остане сам. Странно се бяха стекли нещата тогава - запознаха се на една студентска бригада и още същата вечер правиха с Жана страхотен секс. Тя беше прекрасна любовница, весела и мила и много му допадна. Две години бяха неразделни, но когато завършваха и всички очакваха да се оженят, той неочаквано избра приятелката й.

Така и не й обясни защо. Жана не го и попита. Изгуби се някъде, а когато я видя отново след 3 години, продължиха връзката си все едно не я бяха прекъсвали. Беше гузен пред нея, разбира се. Но скоро му мина. Жана беше мъжко момиче и явно не му се сърдеше. Пък и като погледнеш реално - тя го имаше много повече, отколкото бившата й приятелка. Бяха постигнали негласно споразумение - никога да не говорят за семействата си. Владо дори не знаеше дали изобщо е женена и има ли деца.

А после се появи Лина и обърна с главата наопаки целия му подреден живот. Така му се искаше да сподели с Жана! Тя винаги го изслушваше внимателно и му даваше отлични съвети. Или поне утеха. Но си даваше сметка, че би било прекалено да иска съвет от нея. Особено пък сега, откак бе станала толкова нервна и раздразнителна.

Остана потънал в невесели мисли цял нощ. Тръгна на работа немигнал, не се избръсна дори. Навлече вчерашния костюм, както си беше измачкан и зъл като звяр влетя в офиса. Поръча на стреснатата секретарка кафе-убиец и запали първата цигара за деня. Лина не му излизаше от ума. Защо това момиче така се подиграва с него? Защо? Отпи голяма глътка и тъкмо да се отпусне назад в стола, gsm-а му изпищя. Стресна се и се опари с кафето. Понечи да вдигне, но се сети, че не е обаждане, а sms. Никой не му пращаше sms-и, дори дъщеря му. Отвори го и прочете: "Tazi ve4er nameri kude. Prezervativite sa ot men. Dnes ni gi razdavaha v daskaloto. SPIN kampania :-)" Без име, от непознат номер. Не можеше да е друг, освен Лина.

Беше едва десет сутринта, но от този миг нататък денят за него се сля в едно - нетърпение! Препрочете милион пъти sms-а, като мантра. Безцеремонния ù тон го беше поразил. Така можеше да пише само нагла тийнейджърка - образ, който никак не се връзваше с този на нежното момиче в неговото съзнание. Отново се запита знае ли какво изобщо върши, но обзелото го желание беше толкова силно, че заглуши всичко останало.

Трескаво се замисли къде да я заведе. Не знаеше какво очаква малката от него - дали е удачно да я заведе на хотел? Нямаше изобщо представа какви са хотелите в София, бе чувал само, че някои вече давали стаи на час, за "почивка". Това му се видя пошло и грозно. Помисли да я заведе на тавана, където от години се срещаше с Жана, но бързо се отказа. Беше прекалено скапан за нещо толкова специално като Лина. А и Жана напоследък не го чистеше както преди. Къде, къде, къде? Последните германци ги беше настанил в Радисън. Звънна там, но нямаха места. Препоръчаха му Хилтън. Поколеба се преди да позвъни, не му се даваха толкова пари за една само нощ. После се засрами и с глух глас резервира единична стая.

Жана пак му се обади, пак занарежда колко важно било да се видят още днес и да говорят. Не можеше да я понася, вече наистина не искаше да я вижда. Ще си смени номера, да. Тя няма да посмее да дойде да го търси в офиса.
Беше едва 15часа, а той не можеше повече да чака. Насили се да хапне в ресторанта отсреща, но храната засядаше в гърлото му и се отказа. Накрая си поръча двойно уиски, без лед. Сервитьорката го изгледа като извънземен, но нищо не каза. Глътна го почти на един дъх и малко се поуспокои.

До 19часа изгълта още три питиета в офиса си. Или може би бяха четири? Не помнеше, а и кой ти брои... Лина се обади към 20.30ч. Можел ли да я вземе от урока по история? Чак в колата се сети, че никога досега не е ползвал презервативи. Това отначало го притесни, после го разсмя. Като раздават такива неща в училище, сигурно ги учат и как да ги слагат.

Искаше да я награби още в колата, но малката ловко му се изплъзна. Забърбори весело разни глупости от училище. Като й каза, че отиват в Хилтън, възхитено подсвирна. Това го поуспокои. Не знаеше дали да й предложи да вечерят някъде или да идат директно в хотела. Накрая подкара направо за там, и без това нетърпението му заплашваше да го задуши.

В стаята се почувства много неловко. С всяка друга жена би правил просто секс, но с тази, малката, бе скован и несръчен. Постоянно се питаше колко ли стар и отпуснат изглежда в нейните очи и това убиваше голяма част от самочувствието му.

Лина обходи и огледа навсякъде, надникна през прозореца и в гардероба, опипа всички сапуни и шампоани в банята и накрая се тръшна на кревата.
- Е какво, ще се чукаме ли? - запита по нейния си безцеремонен начин. Сякаш му удари шамар. Приближи я несмело, с разтреперани длани я погали, опита се да я целуне. Тя избягна целувката му и взе да се съблича.

Господи, искаше да е толкова красиво с нея, защо тя прави всичко да е така лишено от топлина? Защо е толкова хладна? Напомни му за него самия, той никога не беше се вживявал особено в секса. Но сега, сега искаше да бъде нежен, да даде и получи любов. Вместо това Лина нетърпеливо взе да разсъблича и него, нямало да го чака цяла вечер да се тутне. Вцепенен и изтръпнал легна до нея. Лина делово го хвана за члена, поразтърси го, сякаш го опитваше на тегло, а после с добре заучени движения го пъхна в устата си. Владо я наблюдаваше през полупритворени клепачи. Нямаше смисъл, желанието му беше си отишло. Знаеше, че няма да го вдигне и бе отчаян както никога в живота си. На 47 години за пръв път усети вкуса на провала и си пожела да умре. Или поне да се провали вдън земя.

Решително я отблъсна от себе си и като насън се облече. Изчака я да се облече и тя, после напуснаха хотела. Мълчаливо я остави там, където тя посочи, След няколко преки спря, влезе в първата кръчма и се напи до смърт.

На другия ден Жана го чакаше пред офиса. Никога по-рано не го беше правила, затова мимоходом отбеляза, че сигурно наистина има да му каже нещо важно. Вече му беше все едно, дори ù се зарадва, че е дошла. Остави я да го завлече на тавана им и уморено се отпусна на дивана.

Жана беше кратка. Каза, че тогава, когато са се разделили, била бременна от него. Така и не се омъжила, сама отгледала детето. Била щастлива, когато продължили връзката си, толкова много го обичала, че се задоволила и с малкото, което ù давал. Дъщеря й от години искала да се запознае с баща си, но Жана успявала досега да отклони желанието ù. Сега обаче нямало накъде - тийнейджърката от шест месеца насам станала неуправляема, държала се грубо и безцеремонно и заплашила майка си, че ще направи нещо непоправимо. Жана вече не издържала, не можела да се справи сама и искаше неговата помощ. За пръв път.

Владо седеше безучастно. Ако беше чул това преди месец-два, вероятно би се вбесил. Сега обаче, смазан и отчаян, само кротко я слушаше. Окуражена от мълчанието му, Жана извади от чантата си снимка и му я подаде. Да видел дъщеря си. От нея, присмехулно усмихната, го гледаше Лина.