автор: fightingone

Гравитацията е един от най-старите трикове в книгите
Остави книгата да падне и тя ще се приземи
сякаш в центъра на земята гигантско йо-йо пружинира
и към него всичко е закачено с невидима нишка.

Откъсни страница от книгата и си направи самолет.
Пусни го. За миг ще ти се стори, че си моделирал форма,
която ще надхитри въздуха и ще се освободи от възела.
Но не. Земята се завърта, механизмът стяга и самолетът е придърпан.

Докато пиша това, мой много близък приятел се опитва
да надхитри гравитацията и не знам дали ще успее.
Преди осемнадесет месеца играл ръгби,
а сега, олекнал със седем камъка, жена му го пренася не-

сръчно от стая в стая. Наглася го внимателно
за посетители върху дивана. "Как вървят нещата?"
пита някой и не иска да знае. Пауза. "Горе-долу."
(Отварям скоба. Състоянието му не подлежи на операция. Затварям скоба.)

Съвсем скоро човекът, когото обичам (не наръчът кокали)
непременно ще надхитри гравитацията. Той ще се освобожди от хватката,
ще се изплъзне от противника и ще разпери крилата си
към измерение, което за сега не можем да си представим.

А тук при закачените нишки ще има служба
и ще отдадат почит на гигантското йо-йо. Кутия с останки
ще бъде спусната на място, взето назаем от пръстта.
И после, прикован долу, човекът уморено ще си отиде.


("Стихотворението е посветено на Джон Хюсън" Р. Магаф)