автор: Fanagoria

Замълча ли, другите ти пристани
ще са зъзнещ присмех в тишината.
Дълго в мои грехове измислени
ще переш - за кой ли път! - лъжата си,
за да можеш, както все се случва,
да се върнеш - уж с душа оголена.
Аз прощавам. Истински. По кучешки.
И приспивам с Любовта си Волята.

Замълча ли, ще е само призрак
нощният проплак на телефона ти
и без капка милост ще прегризва
дръзваните във съня ти полети,
но ще бъде ням. От замълчаване.
Замълча ли, ще е от бездумие.
Толкова обиди съм прощавала,
че от мерзост станала съм чумава...

Замълча ли, другите ти пристани
без добрия фон ще оголеят
и ще лъснат - безпощадно истински.
Все по-рядко в тях ще виждаш Нея -
Бисерната и Неотразимата,
Снимка на Мечтата за Момиче.
Ще ти липсва "другата", "сравнимата",
дето несравнимо те обичаше.

Няма да ти трябват оправдания.
Замълча ли - сухо е в очите.
Любовта ми, като грях продавана,
от злъчта ти ще е доубита.
И тогава другите ти пристани
няма да са бягство, а спасение...
Замълча ли, то ще е наистина.
За да чакам мойто възкресение.


Искам днес, докато още дишам,
Моята Прегръдка да потърсиш...

(този ред... не искам да го пиша)

Замълча ли...
вече
ще е
късно.

_________________________________________________
Това стихотворение е провокирано от думите "Когато вече замълча" на iokasta.