ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/
ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 2.1
ПЪРВИ УРОК
Когато си в тъмнина,
същественото е какво правиш
Петър Д. Рибаров
Аз идвам с времената стари.
Пренасям ги във шепот тих -
Пригодни са за вашите китари:
Настройте ги за този стих!
На него пели са девици
С нежен глас игрив,
Достоен е стихът и за царици,
Пренасящи в живота жребия горчив.
Тук има много думи златни,
Открити в тиха, нощна тъмнина,
Отхвърлили отровата на духовете блатни,
Съградили за ума кристална планина.
Показвам тука логиката на Адам,
Живота си прекарал с Ева -
Каквото искаш ще ти дам,
Не пипай само чужда дева!
Човешкият живот си има мяра
И нека тя да е венец,
Когато тръгнеш да съдаваш вяра
Със ведро чувство на певец.
Аз имам вече трети внук -
Тоз факт ми носи вдъхновение.
Хвани чрез стиховете неговия звук
И нека бъде твоето творение!
Не чакай за труда похвали -
Пътят няма да е гладък.
Минавай смело новите превали!
Животът ти ще бъде сладък.
Душата ти ще се отвори -
Ти носиш ритъм на поет.
Това самичка тя ще стори,
Разбрала порива на тоз привет!
Когато работиш с познаване на нещата,
ти засяваш в себе си и семето на вярата
Петър Д. Рибаров
Крепи се вярата на чудесата.
Религията приема днеска всеки учен -
Набожно вдига поглед в небесата,
Духът на истината е пречупен.
В земите ни религия броди
И волно хвърля свойто семе,
На църква българинът вече ходи,
Там търси, стреснат свойто племе.
В душата му е тъмно -
Вилнеят в нея страшни духове.
Със тях навсякъде е пълно,
А хората са като зверове.
Житейските пътеки си остават тесни
И нямат те устойчиви колони,
А хората се блъскат бесни -
Борбата е за тихите салони.
Играта нова българинът не познава -
Отново чака бъдни дни прекрасни,
Приучва се нещастниците да дарява,
Надеждите му все са ясни.
Бедите го спохождат на вълни
Със спомена какъв е бил
И отчаянието свободно си кълни,
Страхът наблизо се е свил.
Рекламите в ушите ни гърмят,
Със глас нахален ни говорят:
Обхожда злото целия ни свят,
Не искат хората да спорят.
Получи вярата като божествен дар,
Но тя те отминава мимоходом -
За нея бил си стар,
Препъваш се, вървейки ходом.
(Следва)