автор: VMV

В тази част ви представям един конкретен поглед към системата на образованието в Киборгландия, пречупен през опита на моето семейство. Сигурно господин Президента и господин Министъра на образованието на Киборгландия се молят да няма Ад, въпреки че са неверници.

Praefatio (Вместо предговор)
След като някои от частите на "Записки на един киборг" са публикувани в раздел „Фантастика", някой да не си помисли, че ще прочете нещо за "Jurassic Park" (Юрския парк). Написаното тук е по-близко до "Chicken Park" (Пилешкия парк).
Няма да срещнете обичайните си литературни герои - мастити разузнавачи, партизани, наемници, които разказват с умиление и потекли от разнеженост лиги колко човека са убили, колко са отровили, колко и какви кражби са направили, колко папарашки материала са осигурили за началниците си. Ще прочетете част от спомените на един убиван, тровен, краден, следен и мачкан техен обект, който без патос се опитва да ви покаже, че цивилизацията ни се крепи не на острието на окървавения нож на убийците, а на достиженията на убиваните. Техния живот е по-емоционален, по-съдържателен и по-интересен, но има един голям недостатък - винаги остава недовършен, а спомените за него никога не дочакват позволението да бъдат публикувани...
* * *
Дъщеря ми кандидатства за приемане в елитно средно училище след седми клас заедно с две емблематични фигури за киборландския обществен и политически живот - детето на господин Президента и детето на господин Министъра на образованието. След като разбрах, че дъщеря ми е получила обща оценка над средното ниво за всички деца, кандидатствали с нея, за мен беше интересно да разбера какви оценки са получили емблематичните деца. Научих, че и двете са получили пълни шестици и на двата изпита. Вероятността това да се случи е равна на вероятността да попълните две колонки на фиша си в играта 6 от 49 на спортния тотализатор и да имате две шестици от двете тегления. Доколкото знам тази вероятност е толкова малка, че още не се е случвала (и най-вероятно няма да се случи). В практиката на приемните изпити, след седми клас, обаче, тази вероятност се случи. Децата на господин Президента и господин Министъра на образованието получиха шестици, каквито получаваха преди години и децата на други емблематични политически фигури.
И аз като вас се питах защо изобщо се провеждат изпити, щом като системата за подготовка, провеждане и оценяване не отразява истинските знания и умения, показани от децата? Ами с другите родители на кандидатствалите деца вече знаем, че това е любимият начин на Системата в Киборгландия да ни покаже колко е силна и непоклатима, въпреки абсурдността си.
* * *
Дъщеря ми учи в езикова гимназия - училище, което по документи е устроено на състезателен принцип. Първата и втората година децата се пресяват. По-добра подготовка, съответно - чуждоезикова диплома при завършването получават децата с по-добър успех. По-слаба подготовка по чужд език и съответно - киборландска диплома при завършване получават останалите деца. Това би бил един справедлив принцип, ако се спазва безпристрастно, но в Киборгландия, това е инструмент за насилствено разделяне на децата според кастовата принадлежност на родителите им.
* * *
Още преди началото на учебната година, една стоматоложка, с която бях на курс по здравен мениджмънт реши да ми отвори очите какво може да се случи с дъщеря ми, ако „Те" пожелаели. Можели да я направят слаба ученичка, която да не попадне в нито една от горните две категории и да бъде изключена от езиковата гимназия. Попитах я от къде да очаквам основните причини за такъв развой - от дъщеря си, от преподавателския и административен персонал на гимназията или от момчета и момичета за специални поръчки (пумияри като нея) извън училището. Тя не ми отговори конкретно на въпроса, но по категоричността и разбрах, че са решили да използват горните подходи когато и колкото сметнат за необходимо, за да постигнат целта си. Тъй като дъщеря ми и аз сме пасивни жертви на техния заговор, за нас бе оставена възможността само да гледаме какво павят и евентуално - да се опитаме да се преборим освен с учебния материал, и с техните методи.
* * *
Първо ми направи впечатление твърде голямата сънливост на дъщеря ми, особено преди контролни, класни и т.н. Тя от малка (може би от две годишна) не спи през деня. Изведнъж, обаче, на 15 години стана свръхсънлива и разсеяна. Няма начин да не приема този факт за подозрителен.
Ходихме с жена ми до гимназията да помоля класната ръководителка да остави време на дъщеря ми, толкова колкото е оставила на другите деца, за да си направи контролното на което и е писала слаба оценка. Останах удивен от желанието на тази учителка да дава неизпълними задачи на дъщеря ми (например да изисква знания за неща, които не са учили в училище), само за да и напише слаба оценка. Може би това е просто рутинен нейн преподавателски подход по който нито дъщеря ми, нито ние - нейните родители имаме думата. Но приложен избирателно, това си е инструмент за сегрегация.
* * *
Ходихме с дъщеря ми по работа до фондациа "Свети Кирил и Методий". В библиотеката, през отворения прозорец, и на излизане от портата на фондацията бяхме обгазени, според дъщеря ми от дим, миришещ на пиратка. Аз след това отидох в Централна поща. Там също бях обгазен от подобен газ. Свърших си работата, но като се върнах в къщи нямах нито енергията нито способността за концентрация, да мога да свърша някоя работа. Единственото нещо което можах да направя бе да легна и да спя. А дъщеря ми трябваше да бъде на училище. Дали си е спомнила нещо от това, което е учила, дали е запомнила нещо от това, което са и преподавали? …
* * *
Убеден съм, че деградацията в Киборгландия започва от от тези поръчки, които лишават децата ни и цялото ни общество от истинското състезание на живота.
* * *
Ако и в политиката важи народната поговорка, че рибата се разваля от главата, то аз смятам че главата на Киборгландия (която сама не е сигурна какво всъщност управлява) е развалена именно от такива "услуги". Те не са плод просто и само на корумпирани учители или директори от изпитните комисии, на професионално увредени служители и сътрудници на специалните служби. Това не са неща за доказване в съда. Безсмислено е те да се доказват с последваща или предшестваща научна продукция на президентската щерка, подобна на бащината и книга "Преди и след (едина)десети" - уж негова, а всъщност написана от някой друг. Това са неща от рода на личния морал и воля от които започват политическия морал и воля в държавата.
* * *
Сигурно господин Президента и господин Министъра на образованието на Киборгландия да се молят да няма Ад, въпреки че са неверници. Ако има - там е твърде вероятно те и техните деца да бъдат киборги... И за основната част от населението на страната, това няма да бъде сегрегация, а освобождение.
* * *
В следващата част ще ви представя общия модел на здравеувреждането (който иначе се нарича система за здравеопазване) в Киборгландия.
* * *