автор: dany_bany

(или една горска приказка)

Аз съм в теб, политам пак
с върха на клоните докосвам те
усещам нежните листа.

Аз съм теб, поглъщаш ме
поглъщаш всеки малък плод,
а аз поръсвам те
с роса от плачещи звезди.

Аз съм в теб, израствам
нараства моето стебло,
и вплитам клони в нежни пръстени
с цветя поръсени мечти...

Аз съм в теб, река от тласъци
изливам в тебе любовта
трепериш ти в божествени проблясъци
отлиташ към безкрайността.

Криле разперила отдалечаваш се,
а аз оставам с любовта...