автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?




(Продължение)

Трите степени на интелектуален разтеж


-Мо! - започна Джиги новия ни разговор.-Вече видяхме, че Кастанеда и неговите последователи извеждат вдъхновението чрез страха от особеното състояние на духа в резултат на приемане на наркотици. Очевидно това е спекулация. Искам да ти предложа един текст, който се свежда до следното:

Отвъдното като блян

Страданието превръща хората в слаби,
защото силите им граби,
а безпомощността, когато се отхвърли,
призракът на отвъдното не ще се дърли.
Битие с разумна същност
на човечността в човека е присъщност
и всеки, със свободна дейност горд,
ще възприема себе си за лорд,
защото, с радстта на общнстта огрян,
реално ще постига този блян
да използва силата на обществото,
за да си постига естеството.

-Да! - отвръщам аз.-Това, което казваш е логически възел за разбиране на двете философии - тази на Кастанеда и тази, която аз разработам като хуманен екзистенциализъм. Къде е този субект, който да прояви интерес към моя интелектуален продукт?
-Разбирам, че текстове сами по себе си нищо не могат да направят, но като страна от дейността на организиран субект, те се свръзват с живота - отвръща Джиги.-Искам да откроим степените на интелектуалния разтеж.
-Ще направя опит да ти дам отговор чрез следния текст - казвам аз и й прочитам следното:


Трите степени на интелектуален разтеж

Овладяване на поривите на страстта
и постигане на вътрешното равновесие,
закрепено в добродетели чрез труд
и развиване на вдъхновение.

Разширяване на вътрешната свобода
в ансамбъл от способности
и каляване на волята
в изпитанията на творчество.

Рационалното цъфти чрез чувства
и чрез воля
в хармонията на саморефлективност,
изграждаща интелектуалната цялост.




- А аз, перефразирайки Сьорен Кирхегор, стигам до следния извод:

А страстите? -
Душа са на душата:
не искат разумът и волята
да ги покръстват.

-Да, това е гледна точка върху интелекта, задаваща даже определена ситуация - казвам аз.-Изграждането на добродетели предполага определен тип социалност. В тази връзка ти предлагам следното разсъждение:

Изграждане на добродетели

Някои философията ми не харесват
и решават да се тестват,
но наивно словото ми изопачават
и така сами се разобличават.
А днес е нужна нравствена обнова,
което предполага общност нова,
та в започналия век
да се развие нов, свободен от неволята човек.
А индивидите в Интернет се трупат,
но самотата си повторно тука хрупат,
защото нямат истинска среда,
в която да постигат те жадуваното:"Да!"


-От тази гледна точка, която ти развиваш, аз искам да насоча погледа към индивида, към хармонизирането на неговата цялостна изграденост - казва Джиги и чете следния текст:


В хармонията между душа и тяло

В хармонията между душа и тяло,
в общуване с друг, постигаш цяло,,
което е пътека на добруване
и смисъл на човешко съществуване.

В среда сред други индивиди
човекът иска себе си да види,
но трябва да създава общност
за възпроизводство на своята всеобщност.

А същността е дейност, но свободна,
постигана сега в среда световна,
за да бъде съществуването ни нормално,
отхърлящо усилието на бремето нахално.

-А на мен ми се иска да продължа твоето разсъждение със следните два текста - отвръщам аз и й прочитам "Стремеж" и "В прегръдките ми си Царице":


Стремеж

Страстите, когато бъдат укротени
и превърнати в добродетели,
хората живеят си засмени
и на доброто са радетели.

Когато страстите се разпиляват,
човек мотиви не намира -
мнозина от това се поболяват,
а индивидуалността не се формира.

Добродетелите са предмет на подозрение,
защото предизвикват злото,
а то прикрива свойто намерение
да накърни доброто.



В прегръдките ми си Царице


В прегръдките ми си Царице,
не скривай блясъка в окото,
че устните ми шепнат:"Хубавице,
дочува ли ти този зов ухото?"
Сърцето си поднасям за подарък,
а то разгръща мощ,
чертаеща ни пътя сладък,
по който ни застига нощ,
защото в порив без усилие,
взаимността в изненада спира
и сякаш, че връхлитащо насилие
в общуването ни извира.
…………………………………….

В сърцата самотата кряска
и към другия, очудена наднича,
което пък един към друг ни тласка
и нещо мило ни привлича.
Устата щедро обич обещават
и мислите летят нататък,
но ето, че сърцата се смущават
от някакъв ментален недостатък.
О, не! Несъвместимост менталното не провокира -
напротив, с теб сме в тъждество,
с което всеки себе си отново пренамира
в сферата на общото ни естество.

Тъждеството ни, в единството различно,
надежда стимулира за разтеж
и, в тази ситуация, напрежението е лично,
но в посока да постигаме летеж.

-Мо! "Тъждеството ни, в единството различно" - прошепва Джиги.-Тук си събрал цялата си философия!
-Така е, Джиги! - казвам кратко.-Това е не само логика. Тук има и емоция, и воля…
-Последният ти текст композиционно ми се вижда особен? - казва Джиги.
-Да! - отвръщам аз.-Има разместване във времето.
-Мо, вчера се запознах с текст, посветен на молитвата. Според мен молитвата има интелектуален заряд? - казва малко загадъчно Джиги.
-Въпросът ти, а и отговорът му са фантастични! - отвръщам аз.-Съгласен съм, че истинската природа на молитвата не се познава и нещата се изопачават.
-Каква молитва би отпправил ти сега? - настоява Джиги.
-"Молитва срещу интриги" - казвам аз и й прочитам следния текст:


Молитва срещу интриги

"О, мой боже, правий боже!
Не ти що си в небесата,
а ти що си в мене, боже,-
мен, в сърцето и в душата…"
Хр. Ботев


А молитвата е нещо съкровено -
преживяване, дълбоко откровено,
но наред с това - универсално,
а не измисляне банално,
бленуващо формална простота,
стопяващо в метафора самата красота.

В сърцето ми стихия благодарна
смирява чужда злост - коварна,
крещяща в позната самота
на основата на сърдечна пустота,
боравеща с римите засмени
от името на сетивата, наранени.

А молитвата е нещо съкровено -
преживяване, дълбоко откровено,
но наред с това - универсално,
а не измисляне банално,
бленуващо формална простота,
стопяващо в метафора самата красота.

Поднася ми случайната за мен жена
измислици безбройни - не една
с думи, напористи, кръстопътни,
оставащи нахални и безпътни -
от преднамерености натежали,
а тя - горката, лицемерно жали.

А молитвата е нещо съкровено -
преживяване, дълбоко откровено,
но наред с това - универсално,
а не измисляне банално,
бленуващо формална простота,
стопяващо в метафора самата красота.

Желае да съм й приятел драг,
но бързо в мен съзира враг
с познатата в интригата надежда,
която в нищото отвежда,
а там умишлено политва,
с измислена, наивничка молитва.

А молитвата е нещо съкровено -
преживяване, дълбоко откровено,
но наред с това - универсално,
а не измисляне банално,
бленуващо формална простота,
стопяващо в метафора самата красота.

Молитвата прокарва нишката човечна
по линията на добротата вечна,
пречупваща надигаща се злоба
в талазите на черната прокоба,
които на момента си отиват,
че с доброта не могат да се сливат.

А молитвата е нещо съкровено -
преживяване, дълбоко откровено,
но наред с това - универсално,
а не измисляне банално,
бленуващо формална простота,
стопяващо в метафора самата красота.
(Следва)