автор: ganeva

Когато ме боли и ми е тежко-
душата ми върви по стръмен път
и мисля да грешиш,че е човешко-
аз няма да избързам,ще се спра!

Дали е грях,когато много любя?
нима е грях да мисля за човек,
когото толкоз лесно губя,
а после мажа раните си с лек!

Щастлива съм,че ми прощаваш
и галиш ме с потръпващи ръце,
че женската ми гордост пощадяваш.
Как сбира всичко твоето сърце?

А аз съм кротка вече и послушна.
Виновно гледам две добри очи.
В твойте длани искам да се гушна
и нека ей така да помълчим!