автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?




(Продължение)

Лъжата за истината

До Кристоф Бурсейе,
Автор на книгата "Карлос Кастанеда -
Истината за лъжата"


Драги Кристоф,
Пред мен е твоята книга "Карлос Кастанеда - Истината за лъжата", която промени ежедневието ми. В момента публикувам поредия си роман "Интелектуалната парадигма", когато видях твоята книга. Няма съмнение, че Европа полага усилия да усвои логиката на Карлос Кастанеда, която е ядро на новата литература.
А аз ти изпращам по Интернет моя поздрав за следното:
Първо. Макар и твърде фрагментарно, още в самото начало на книгата си ти посочваш връзката между философията и поезията, което за мен не остана незабелязано. И това е така, защото в многобройни поетични текстове вече съм показал тази връзка като обосноваване на прагматизма в литературата и в частност в поезията.
Второ. Когато ти си търсил книгите на Кастанеда, си останал изненадан, че ги откриваш в раздел "Романи". Аз самият съм заобиколен от псевдоними, с които обичаме много да се шегуваме и затова сме си забравили дори и имената. Любима тема за шеги на някои от моите приятели - псевдонимите, са разделите за текстовете. Разбира се, че никак не е лесно да напишеш текст, пък на всичкото отгоре и правилно да го поставиш в съответния раздел. Но поставянето на книгите на Карлос в раздел "Романи" не само че е правомерно, но ми служи и като аргумент в наддаването при надсмиването с моите приятели - псевдонимите.
Приеми моите публикации като приятелски поздрав и заявка, че и ние - българите, четем не само автори като Карлос Кастанеда, но и автори от Европа, защото скоро ще си тръгнем на гости и ще има за какво да си говорим.


1.

Покръстването има особено място в българската история - от миналото ни облъхва гордостта на достойните ни предци, отстояли с живота си вярата и имената си. Жесток сблъсък под натиска на смразяващото насилие!
Но защо да се отнасяме в далечното минало, когато съвременното човечество живее под похлупака на насилие, което освен с обективните си прояви, съществува и субективно в сърцата на хората? Това е глобалният универсализъм на епохата, която започнахме с новото столетие! А какво да кажем за съвременните форми на обезличаване и обезверяване на хората? Нека да проследим как се прави това от Карлос Кастанеда - идеолог №1 на съвременността! Със своята "практическа философия" той пръв успя да "влезе" в човешката деструктивност и да я наложи като логика на лумпенизираната съвременна интелигенция. В същото време, самият той крещи:"Не ми вярвайте! Това, което пиша, са абсолютни лъжи!"
Процесът на лумпенизацията не се създава от Карлос, но Карлос се вписа в него като негов теоретик, като лъжец №1 на Новото Време. Защо? Защото времето е такова и създава, и своите теоретици, но...като идеолози, като лъжци.
Промяната на човешката идентичност, по посока на деструктурирането й, е ядро на "патоса" на тази "практическа философия".
Едно от първите неща, които трябва да направят последователите на тази "философия" е да променят чрез наркотиците сетивността си, за да влязат в невероятното, което е предметна област на чародейството, т.е. на философията. Но който иска да е ученик на Карлос, ще трябва да смени и самоличността си като се откаже от името си и приеме…псевдоним.
"Практическата флософия" се определя от самият Карлос Кастанеда чрез тоталност от определения като "магьосничесто", "нагуализъм", "знание", "владеене на намерението" , "чародейство". Няма защо да се съмняваме - Карлос Кастанеда е утвърденият методолог на съвременната литература.
Френският писател Кристоф Бурсейе издаде книгата "Карлос Кастанеда - Истината за лъжата", в която той показва тънък ментален усет върху творчеството на Кастанеда - признава тайнствеността на Карлос, това, че книгите му са изтъкани от лъжи, но и нещо друго - силата на неговите текстове. И К.Бурсейе е прав! Всичко това присъства в книгите на К.Кастанеда. Но колцина са тези, които ще могат да оценят този автор като действителен философ? А като философ Кастанеда присъства в своите текстове на ментално равнище между прикритата истина и отявлената, нагла лъжа за процесите на човешкото съществуване.
Тайнствената му загадъчност е негова рекламна марка, а лъжите са тези, които тласкат наивниците към "тревата" и към самоубийството.
А К. Бурсейе се заема да доказва истината за лъжата, докато въпросът е да се види лъжата за истината, за да се разкрие действителното значение на този автор и характера на усилията на неговите интерпретатори в Европа.
Нека да илюстрираме казаното! К.Кастанеда казва за своите творби следното, което се цитира и от К.Бурсейе: Аз "представям събитията, които са изпълвали живота ми на човек, възприел съвкупност от "различни" концепции и тясно свръзани с тях методи"(с.14).
От това твърдение на К.Кастанеда, К.Бурсейе прави извода, че авторът ни предлага да се докоснем до непознаваемото като дава примат на въображението, пред паметта и сетивата(с.14).
Това ли ни казва наистина Карлос Кастанеда? Не! Първо. К.Кастанеда говори за събитията, които са изпълвали живота му.Второ. Той разказва за тези събития по особен начин - от позицията на ансамбъл от овладени концепции, т.е. от позицията на интердисциплинноста, която съм обосновал като ситуативна системно структурна методология. Трето. Тази кенцептуалност той прилага и като метод при изследването и изложението на съответните събития.
Налага се правомерният извод, че К.Кастанеда е сериозен познавач на философията, когато обосновава гледната си точка, но...се оказва, че той доброволно е станал идеолог с това, че обкичва с лъжи текстовете си, които стават притегателен център за наивниците, тръгнали по пътя на своето самоликвидиране.


2.

-Кристоф Бурсейе обосновава нова гледна точка за изследване на творчеството на К.Кастанеда --казва Джиги. - Той признава, че не е адвокат на Кастанеда и няма намерение да го оневинява като лъжец и измамник, нещо което вече други са направили, а да му отдаде дължимото като автор.
-Тук отново сме в ракурса между истината и лъжата, Джиги - отвръщам аз. -Вярно е, че има такъв ракурс, чрез който може да се изследва Кастанеда като философ, психолог, логик, антрополог. Заслугата за издигането на този ракурс нека да приемем, че е на Бурсейе, но Бурсейе не е в състояние за защити собствената си гледна точка и от изложеното това става ясно.
-Кристоф преразказва две от историите на Карлос - за магарето и за лешояда, но така и не разбрах до какви изводи стига - казва Джиги.
-Няма значение какви са историите. Чрез тяхната емпирична достоверност той наистина стои на позициите на прагматизма. Така може да се обясни защо Кастанеда в книгите си разказва много истории, придавайки емпирична достоверност на разказа си - пояснявам аз.
-Но ти не казваш какво мислиш за гледната точка на Бурсейе, освен че е правомерна? - настоява за по-обширен отговор Джиги.
-Книгата на Бурсейе е още едно доказателство за самоличността на Карлос Кастанеда -лъжец, мошеник, шизофреник, апологет на опиатите. Но аз не споделям тази гледна точка при оценката на Кастанеда - казвам замислен.- За мен обществената значимост на текстовете на Кастанеда се свжда до това, че той става класик на деградацията и текстовете му носят неизмерима вреда на човечеството. Спекулацията, която създава не може да бъде създадена от малоумник. Бързам да кажа, че Кастанеда познава чудесно марксистката философия и я полага като ментална основа на своята идеологизация на истината. В това се корени силата на неговите книги - читателят чувства интуитивно, че в контекста авторът е прав, а на повърхността остава спекулацията, която въздейства подсъзнателно.
-Ти анализираш едновременно и Кастанеда, и Бурсейе, и по този начин показваш възможностите на разработваната от теб философия…Можеш ли да илюстрираш? - казва Джиги.
-Благодаря ти за съдействието? - казвам тихо.-Бурсейе цитира Кастанеда като казва:"За мен съществуват само пътуванията по пътища, които имат сърце, по всички пътища, които имат сърце"(с.65).Това е забележителен метафоричен израз, разкриващ важна философска позиция. Опитай да го разтълкуваш!
-Аз го тълкувам като основополагаща идея, която има ръководно значение или, както ти се изразяваш - функционира методологически - казва с очарователна дипломатичност Джиги.
-Да, така е! - казвам въодушевено.-Но тези пътища със сърце са израз на възприето тъждество между субективното и обективното в поетично-афористична форма. Но Бурсейе не достига до такъв анализ, а прави обширни разсъждания, сякаш само да трупа обем.


3.

-Може ли да се каже, че Кастанеда е екзистенциалист? - пита Джиги.
-Да! Той разказва за особен вид преживяване - това след приемане на дрога - казвам с нарастващо възмущение в гласа.
-А позицията на Бурсейе? - продължава да пита Джиги.
-Бурсейе пише следното:"Дрогата е само удобен, временен проводник, чрез който се достига до други равнища на осъзнаване" (с.67-68). Чрез страха се постигало въодушевление?! Описването на халюцинациите от поетите наркотици има за цел да предизвика желание да се опита, а тази литература се оказва реклама на наркоманията.
-Но, в такъв случай, тази литратура вместо да се тиражира, би следвало да се забрани? - казва Джиги.
-Да! - казвам категорично.
(Следва)