автор: ufff

Как да си хванем вятър. Ами по най-стария и глупав начин (когато нещо е изпитано, няма какво да му се мисли).
Забравяш за разликите в налягането. Забравяш за близката височинка -хълмистият вятър не е твоята консистенция, ще ти направи скална утайка.
Забравяш за морския шквал - буря в чаша вода не е твоята буря.
Спомняш си как се люшва въздухът при разминаване. Улавяш си въздишка от счупване на орех. Вдишваш някакъв цвят, може и сиво. Прибавяш още движения, строго дозирани 1:1:1:1:1 - от ръка, която подава топка; от ръка, която спира друга ръка; от ръка, която налива вода; от ръка, която протяга стрък; от ръка, която говори "Здравей!".
Не бъркай! Не разбърквай!
Примамката за вятър е покоят.

Отместваш настрани фолкпарчето "Лоша дума-лош късмет, ветрове в главата". На новия вятър му трябва място.
Време за решето. Махаш случайните примеси - звукови вълни от съскане, автомобилен клаксон, скърцащо легло, триене на зъб по четка, звучна целувка между врагове.
Щракването на капан и песента на центрофугата може да ги оставиш за фон. Да ти напомнят.
Търпение!

Взрив!
Ето го твоят вятър!

(Не стой втрещено. Дай му целувка!)