автор: sradev

Той идва сутрин още преди да отвориш очи и безцеремонно навлиза в теб.

Ти се опитваш да се бориш с него, но той вече те води в кухнята да му вариш кафе, да му приготвиш закуска, припалва ти цигарата. Гони те да му избереш дрехи, да му изплакнеш лицето, напудриш.

Раздава наляво и надясно команди, ръчка те за щяло и нещяло, подгонва те с камшик да правиш едно или друго. Мести заспалите ти крака насам-натам и все натяква "По-бързо!"

Сутринта си мислиш, че е само твой. Понякога дори е усмихнат, лъчезарен, весел. Но по-късно виждаш, че непрекъснато флиртува с другите, ревнуваш го по малко, после повече и повече. Ако е по-лош, то до вечерта ще го намразиш.

Понякога те обсебва изцяло. И точно тогава забелязваш, че не е твой, че дори не го е еня за тебе.

Понякога ти се удава един миг да избягаш от него. Но той ревниво пази своята територия и пак навлиза в теб с шум и трясък.

Сутрин те храни със сочни надежди, на обед те залъгва с дребни успехи, но вечерта тегли чертата на вината и пак оставаш на гладно.

Опитваш се да заспиш, но той все ще извади няколко парцали, да ти натяква, че не са доизпрани.

Като малко дете е - иска и иска. Само когато дава е стиснат.

111105
Варшава
Сладар