автор: somebody

Нощта е болна
и ми говори,
че той й липсва
и е далече.
Нощта премръзна
и е бездомна,
без тази тяхната
нощна среща.
Нощта е будна
и не заспива,
очите й към луната-
общата и неразумна,
за тях ще светне...
Нали? Все някога.
Нощта осъмва
и ми бълнува,
за мили тайни
и сложни мисли.
Нощта притихна
и сън сънува,
със бяла обич,
деня прелисти.