Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Като нож ме преряза
едно страшно чуство,
като солта във язва,
като криво изкуство.
Вече не съм ли онази,
дето ти пали звездите,
дето сърцето гори ти
и ти обърква мислите.
Като студ ме разтресе
една липса огромна,
като фалшива песен-
циганката бездомна.
Вече не съм ли онази,
дето мечти ти рисува,
дето ръцете й лазят
и подир тях те целува.
Като грамада празна
тази нощ ме споходи,
като с товар на рамо,
боса скитница бродя.
Вече не съм ли онзи
твоята половина,
дето със нея заедно
сливахте се завинаги.
Като зла, черна сила
една буца ме стегна,
като твоя най-мила,
исках да съм последна.
Публикувано от BlackCat на 12.11.2005 @ 10:24:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Премълчано" | Вход | 11 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Премълчано от Amar (amar4e@yahoo.com) на 12.11.2005 @ 10:39:52 (Профил | Изпрати бележка) | може за друг да е писано да си последна ... )
хубав стих, съмбодииии!
ритъмът е страхотен :)
Гушки! |
Re: Премълчано от libra на 12.11.2005 @ 10:42:19 (Профил | Изпрати бележка) | признавам докато четох и мен ме преряза, заради теб ме..
ей, махай съмненията, много ти е хубав стиха и си личи че е на един дъх написан, но така се убиваш...тоест лирическата исках да кажа..
недей
каквото и да кажа повече ще е глупаво..
а темата е дълга..
съмбоди, обичам си те аз теб ей на за мен си последна и не е защото ме поливаш )
хайде да се усмихнеш, моля |
Re: Премълчано от KaktaKa на 12.11.2005 @ 11:44:06 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса. Много е стегнато и изпято. |
Re: Премълчано от k2 на 12.11.2005 @ 11:58:56 (Профил | Изпрати бележка) | Смислово е пълна скръб.
Откъде ги върза фалшивите песни с бездомната циганка, каква е тая "празна" грамада, дето се разхожда...
Освен това "язва" е незараснала и подлютена рана или язва на стомаха. Образът на "лазещи" ръце навявя асоциации с охлюв или нещо пълзящо.
Иначе последните два реда стават
:))))
Поетичността все пак трябва да има някаква база, иначе е "въздуховност" хехехехе |
Re: Премълчано от Amphibia на 12.11.2005 @ 14:36:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | Съмбоди, мила, колкото и да не ми се иска, трябва да се съглася с к2-то.. Като-тата са направо по-объркани и от най-обърканите възможни... А това с фалшивата песен дето е циганка ме разби - аз циганка дето да пее фалшиво не съм видяла, а точно такава асоциация ми навява... Ако продължа да навързвам, ще се окаже, че липсата е фалшива песен - което означава, че липсата е фалшива - тогава каква липса е всъщност? :)
Иначе дежурните усмивки си ги имаш :))) |
Re: Премълчано от somebody на 12.11.2005 @ 14:56:27 (Профил | Изпрати бележка) | Опит за корекция. Ценя искрените хора като к2 и Амфибия:
Като нож ме преряза
една страшна болка,
като солта във язва,
посипа се и изохках.
Вече не съм ли онази,
дето ти пали звездите,
дето сърцето гори ти
и ти обърква мислите.
Като студ ме разтресе
една липса огромна,
като фалшива песен-
дрипава и бездомна.
Вече не съм ли онази,
дето мечти ти рисува,
дето ръцете й лазят
и подир тях те целува.
Като блудница празна
тази нощ ме споходи,
като с товар на рамо,
боса скитница бродя.
Вече не съм ли онзи
твоята половина,
дето със нея заедно
сливахте се завинаги.
Като зла, черна сила
задуши и ме стегна,
като твоя най-мила,
исках да съм последна.
|
Re: Премълчано от somebody на 12.11.2005 @ 15:11:25 (Профил | Изпрати бележка) | Последен вариант )))))))))
Като нож ме преряза
една страшна болка,
като солта във язва,
посипа се и изохках.
Вече не съм ли онази,
дето ти пали звездите,
дето сърцето гори ти
и ти обърква мислите.
Като студ ме разтресе
една липса огромна,
като циганка бедна,
дрипава и бездомна.
Вече не съм ли онази,
дето мечти ти рисува,
дето ръцете те гали
и подир тях те целува.
Като блудница празна
тази нощ ме споходи,
като с товар на рамо,
боса скитница бродя.
Вече не съм ли онзи
твоята половина,
дето със нея заедно
сливахте се завинаги.
Като зла, черна сила
задуши и ме стегна,
като твоя най-мила,
исках да съм последна.
Сори Амфибия, върнах циганката ;))))
|
Re: Премълчано от Luna на 12.11.2005 @ 19:47:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | На мен ми харесва. Защо мъжете не могат да разберат понякога чувствата ни и бързат да окастрят лазещите ръце... Я си го остави това стихотворение да поотлежи... Но пък тогава и чувствата няма да са същите... А понякога от много "пипане" стават такива сакатлъци, че... нищо не остава от това, което те е накарало да го напишеш. Може би ще е по-кратичко.... Успех! Но и новото ми се ще да прочета, ако го пипнеш... |
Re: Премълчано от Zen_ на 20.11.2005 @ 14:10:51 (Профил | Изпрати бележка) | Колко истинско, искрено и лично!!
... Колко време успя да го премълчиш, или си го споделила само тук с нас?!
_Z_ |
| |