Восъчна свещ
Рисува по стените,
Причудливи сенки
Тайнствени послания,
Сама съм в притихналата
Стая
Само лунен лъч,
Наднича през
Прозореца.
Разпокъсана мисъл
Извезва в душата ми,
Образи с тънък
Конец,
Връща ме неусетно
Някъде
В спомените,
Избледняло къде.
Горска пътека
Отвежда ме към
Облените в слънце
Лесове,
Там някой чака ме
В утрото есенно,
Край водопада
С вечните борове.
Сребристи струи
Величествена красота,
Пречупени от
Светлината
Разноцветни капки,
Младежки възторг
Вълнение
Първото влюбване,
Копняното уединение.
Развяно ветрило
Изнизани години,
Вятър издухал сухите
Листа,
Едно неусетно
Някъде
Връща ме към
Избледнялото къде.