...Ако идваш понякога в мен,
то е само защото си тъжен
и потърсил приют в моя ден,
аз развързвам гласа ти въжен.
Ти приличаш на разказвач
на отдавна небивали случки.
Любовта ти - като кълвач -
точно мойто дърво ли улучи?
Но...ти не идваш заради мен.
Всъщност - не си ми длъжен.
Ще обеся и този ден
в примката на гласа ти въжен!