От спомени лишни ураганът суров
без пощада бушува в сърцето.
Всяко кътче в таз градина с любов
увяхва в студа. Всяко цвете!
Пъстри дръвчета сред тропически зной-
тъй цъфтяха във мене мечтите..
Ала кой ги прекърши? Като бесен порой
заваляха подире сълзите..
...
Блесна светкавица..
...
Гръм.. после втори, и трети.
Душата във миг се стаи..
Слънчев лъч сега ще засвети,
ала слънцето.. не ще бъдеш ти!
на Катерина