автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)


Силата на великото "Да"


Днес Джиги направо ме изненада със своята любвеобилност, която си остава наша интимна тайна. Отговорих й по същия начин -успя да ме впечатли с дълбочината на порива си…Любовното чувство също има граници, които са така ефирни и готови да полетят…Затова започнах с нея разговор за силата на великото "Да!" което струеше като пълноводна река от любовното й обяснение:
-Велико "Да!" - започнах аз някак си академично - наричам утвърждаващата сила на любовта, която устоява на метафизическото и разрушително "Не!", открива и стимулира ценното у другия, възпира пошлото и открива пътя на индивидуалното развитие като процес на саморазвитие, т.е. като свободна игра на заложбите, прерастващи в способности.
-О, Мо! -подхвана Джиги още развълнувана. -При жените, говоря за обичащите жени, това се проявява като власт чрез смирение. В нашите взаимоотношения аз съм поела риска, обичайки те, да ти се противопоставям, за да постигаме хармонията помежду си. Ето защо, когато поставяш въпроса за силата на великото "Да!", неговата проблематика я виждам в релациите на "Да - Не", "И - И", "Или - Или".Аз ти се противопоставям чрез "Да!", което е основен урок за всяка жена, която уважава партньора си, с цялата му незрялост, защото така му дава сили да расте…
-Това, което казваш ме впечатлява и кара да се замислям в много насоки - отвръщам замислено-тревожен.-Съгласен съм, че жената играе водеща роля при балансирането на отношенията. Искам да илюстрирам тази проблематика с един поетичен текст по следния начин:


В битката за оцеляване

Тя е винаги с мен -
интелектуалната ми способност,
за да ме подлага на изпитания:
буквално на всяка крачка,
дори и в нашата обич,
където ти установяваш
не просто, че имам право,
но и това, че съм те обгърнал
с пламенно чувство
и те водя по пътеката
на споделеността,
дори и сега, когато
зимата за теб дойде ненадейно
с новите си студове,
а аз я чакам подготвен,
за да те предпазя от нейните вихри.
Ти стенеш под напора й,
ръцете ти изтръпват,
но сърцето ти е топло,
защото вече не е само.
Поддаваш се на първия й натиск,
но вече си в моята хармония,
която е наша, а все още
имаме нужда от балансиране…
Утайката на твоята емоционалност
се оттича през притеснението ти,
но ореолът на съпреживяването
е праг на нашата взаимност,
възпиращ всеки коварен вихър.
Ти все по-упорито навлизаш
в прадигмалната ми рационалност,
прозирайки дълбочината,
значимостта и мястото на думите,
разкриващи не само дискретности,
но и цялостни процеси,
каквито се откриват все по-трудно.
А жаждата е извор буен,
в който можем да отлагаме удоволствията,
за да не допускаме повече пустинята,
обричаща ни на безцелно скитане,
в което доминира викът на проклятието,
разкъсващ очарованието на интимността.
С теб настройваме струните си чрез цялостта,
за да укротим мимикрията на същността,
навлизайки в дебрите на съществуването,
а тук се потапяме в безкрайността
на спасителното за нас съпреживяване,
в което мислите ни, чувствата ни, волята ни
са се втъкали по такъв начин,
че ние се преживяваме като преродени,
в създадената от нас невинност.
В битката за оцеляване
ние сме по-силните,
защото сме въоръжени
с ново оръжие - приятелството,
което превърнахме в знак на Съдбата.


-В съкратен вид си казал много неща - отбеляза кратко Джиги.-Не познавам други поетични форми, които да постигат този резултат.
-Много жени са смирени като примирени с трудностите на семейния живот, а ние говорим за достигане до озарението на мъдростта, на онази мъдрост, която твори споделената любов - опитвам се и аз да бъда лаконичен и ясен.
-Непрекъснатото поддържане на различието, например по линията на демонстриране на едностранно превъзходство, означава да се застане срещу любовта - казва категорично Джиги. -Разтежът на всеки от партньорите е общ успех. Ето защо, става въпрос за разтеж чрез развитието на авторитета и на двамата в съответните области на живота.
-Бедата идва тогава, когато упоритото до безогледност "Не!" надигне глава в брачните отношения, разрушавайки всяка интимност между партньорите -допълвам аз.-Когато човек се противопоставя с "Да!", той не напуска пътя на взаимността и не рискува да накърни чувствата на партньора си. Противопоставянето от позицията на "Не!" подлага на изпитание съществуващите отношения и то твърде сериозно.
-Великото "Да!" е градивно конфронтиране, което е импулс за развитието на партньорите - продължи разсъжденията си Джиги. -Да не успееш да се конфронтираш, когато това е необходимо, означава, че не можеш да обичаш. Съпрузите са най-добрите критици един за друг и това е механизъм на приятелството им.
-Съгласен съм! - присъединявам се към тази позиция и аз.-Взаимната любовна конфронтация е важна част за превръщане в значими на отношенията между партньорите. Без нея не се постига дълбочина на тези взаимоотношения.
-Това е пътят на взаимния разтеж на партньорите - продължи Джиги. -Така се развива и самовглъбяването, мъдростта засиява като резултат на великата игра на живота, обвеян от полъха на любовта.
-Всеки иска да обича и да е обичан - казвам аз - но не всеки съгласува разширяването на его-границите си със същия процес при партньора. А мнозина дори и не подозират за такава процедура като основа на взаимоотношенията.
-Но това са неща, които и самото общество ще трябва да развива по-решително - казва Джиги с много съмнение в гласа.



Имам воля за любов - значи живея!


-Мо, ние си даваме сметка, че говорим по най-серизния въпрос на живота и отчитаме обстоятелствата, при които той, дори и въпреки тях, се запазва като нормален, нали така? - попита Джиги с явното намерение да уточни, че не развиваме химери.
-Да, Джиги! - потвърдих бързо. - Волята за любов е същостна характеристика на пълноценния живот, а любовта е самостоятелна структура на съвместния живот между партньорите и това определя нейния уникален облик. Любовта е носител на висша наслада, но тя е и инструмент за борба с трудностите на живота. Ето един поетичен поглед по този въпрос:



Разпилявани от жестокостта на времето

Разпилявани от жестокостта на времето,
ние изграждаме свои мигове - красиви,
с постиганото от нас очарование -
балсам, чрез който откриваме хармонията,
дори и сред ужасяващите вихри на хаоса.
Кладите на безумното отчаяние
лумват с нежността на надеждата,
за да влязат в битка с нищото на мрака…
А ние се носим на гребена на възхищението,
от което градим сигурен пристан
за отмора на слетите ни души,
в които страстите избуяват с нова сила,
за да съединят деня и нощта
като две страни на нормалното ни съществуване.


-Твоите метафори Мо, са от друг вид и затова често пъти поетите не те разбират - каза Джиги, подтиквайки ме да поясня.
-Така е, но жалко за тези поети, които говорят с езика на природата, дори забравили езика на обществото, а какво да кажем за новия език на съременността. В поезията се запазва връзката между човека и природата, но прехласването пред природата е отживелица, защото това отношение, в същото време, е и оттношение между хората. Не са малко поетите, които, да кажем чрез пейзажната поезия, навлизат решително в обществените отношения и по този начин достойно защитават творбите си, но прехласванията пред някакви природни реалности сами за себе си, спада към безмозъчните творения, развиващи безсъдържателни форми.
Аз развивам логиката на обществения процес и използвам връзката с природата според конкретната мяра - като подсилващ естетически момент. Ето една илюстрация на казаното:


Под прозореца ти бях

Под прозореца ти бях -
ти притискаше перце,
в погледа ти себе си видях
и почувствах влюбеното ти сърце.

Миг прозрение в мила тишина,
за да блесне в омаята видение
и в разцъфналата добрина,
ни сроди игриво настроение.

Ах, какво направи туй перо,
от всемира долетяло,
та роди се чудото добро
с нежността му в бяло!


-Съгласна съм! В този текст двата процеса съжителстват заедно като се вижда водещият и подчиненият.Според мен - продължи Джиги - любовната връзка е дисциплинирана по линията на отговорността и разумна по линията на верността.
-Сред чувствата, които се нуждаят от дисциплиниране е и влюбването - допълвам аз.-Животът е утвърдил моногамната любов като нормалната форма за съществуването на хората, а тя разкрива пък хоризонтите на приятелството, чрез което се постига единството между любовта и свободата.
-Ракурсът на разглежднето е толкова деликатен, че се налага да направим едно категорично разграничение - казва убедено Джиги.-Направи, ако обичаш, илюстрация на невинността като ядро на любовта и състоянието, когато тази граница се прескочи.
-Даваш чудесно предложение - казвам кратко и размишлявам какво да й предложа като такава илюстрация. -Добре, слушай следните два текста:


1.
Красотата на утрото

Познаваш ли хармонията на утринната тишина
зората, в която още не пристъпя,
но в бременната мрачина
усещаш сладостта на пътя,
по който ходиш с таз жена
до теб, усмихната заспала
и знаеща цената му сама,
когато бди над тебе като хала.

Познаваш ли хармонията на утринната ведрина,
в която спомен сладък се втъкава
и нишката, изпредена от добрина,
създава пак омаята - такава,
говореща:"Обичам те любими,
а аз съм неизменно твоя
и стъпките в живота ни, видими
бележат нишката у нас - на зноя.

Познаваш ли хармонията на утринна взаимност,
в която се събуждат две очи
и ти потъваш в интимност,
обкичена с любовните лъчи,
а те извират в отговорност,
която носи много вяра,
че съградената сговорност
и в този ден е точна мяра.

Познаваш ли хармонията на утро,
превърнала се в твоя красота?


2.
Животът казваш е ужасен


Животът казваш е ужасен
в твърдението, че любовта била ти малко,
а аз твърдя, че е прекрасен -
за проиграното от тебе казвам:"Жалко!"

Преходността на чистотата те вълнува,
но ето, че загуби радостта
и чувам, че устата ти бълнува,
открила късно тайната на младостта.

Поемеш ли по пътя на невинност,
разбираш как е постоянна любовта
и в битка с противност,
ти носи само красота.

Но тази радост животворна
върви по пътища нелеки,
но с теб е винаги сговорна
и гледа ведро всеки.

Сломила връзката любовна,
навлезе ти в живот нелеп
и ето, че превърна в съдбовна
пътеката, достигнала вертеп.

-Добре, Мо! Убедителен си, но все пак показваш две крайни ситуации, а в живота те не се срещат в такъв чист вид. Покажи връзката межде двата случая, ако обичаш! - настоя Джиги, а аз разбрах, че го исска заради мен.
-Добре, Джиги! - отвърнах кратко и й предложих следния текст:


В единството на обща плът

В единството на обща плът
сърцето ми за теб тупти
и туй е нашият естествен път,
по който любовта шепти,
но искам да те питам само:
Защо ме гледаш често хладно
и ето - мъжкото ми рамо
пред теб потрепва жадно?
Не съм ли с тебе само мил,
та всичко аз ти давам -
дори и сам, кога съм бил,
тази сила отстоявам?
Не сме ли двамата роднини,
миросани с любов от бога,
но някакви измислени причини
разклащат волята в това, което мога.
Защо тревога в душата си си свила,
у мен, преврнала се в задръжки
и волята ми се превръща в сила,
цъфтяща в прояви крайни, като мъжки.
Така удържаме стихия,
създавана от нас - в условия градски
и жаден, радост повече не пия,
а нося в гърдите мъки адски.
И ти самата също страдаш
по начин, някак си спасена
и можеш да не падаш,
защото за взаимност си зелена.
А колко верността ми струва,
когато си оставам неразбран -
перото ми отново те рисува,
но аз самият съм в капан?


Тук Джиги замълча и аз използвах случая, за да я попитам:
-Някои психолози Джиги, официално отстояват позицията, че човек може да поддържа едновременно няколко връзки изпълнени с истинска любов. Тук явно се смесва разбирането за любов с това за приятелство?
-И аз отстоявам разбирането, че идеалът за свободната любов се покрива с моногамната любов, прерастваща и съпътствана от приятелството - каза Джиги, но някак си декларативно.

(Следва)